23.04.2011 г., 22:15

Старецът

1.1K 0 1
2 мин за четене

И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки се. Продължихме заедно към населеното място и го запитах.

- Ще има ли дядо, ТСВ (3-та Световна война)?

- Зависи дали сме готови - рече и се усмихна.

- Знаеш ли в какво вярвам? - попита ме той.

Погледнах го зачудено и не рекох нищо.

- Вярвам - казваше той. -В колелото.

- Какво е това колело, дядо?

- Това, което завъртаме понякога с опити да спре на определено място, което да ни хареса.

Помоли ме да спрем до чешмата и да запали отново от лулата си и продължи.

- Колелото на живота, което завъртаме и всичко се повтаря. Сега е завъртяно и е по средата и стои там. Скоро някой ще го завърти, с цел то да се върне отново там, където е войнствената част от него, а това ще стане, нали е колело.

- Не трябва ли да ни крепи надеждата, че човек прави грешки - попитах аз.

- Човек не греши, ако желае - рече той и отпи вода от чешмата. - Грешката е нещо, умишлено направено, без да го усетиш, обвинявайки Него за нея.

- Него ли?

- Късмета - рече дядо и се изправи, за да продължим.

- Късмет не съществува, има решения добри и зли. Ако вземем добро решение, то значи не е добро, ако вземем другото, също не е добро. Не трябва да взимаме решения, а просто да го направим.

- Не разбирам - рекох аз, като поклащах глава.

Дядо се усмихна загадъчно и каза, че ще разбера.

Може би разбрах закономерността, че всичко идва - добро или зло, когато си готов да го посрещнеш, а при лошо развитие обвиняваме някого, а ако не бяхме готови, то ще да бъде много по-лошо, така че винаги трябва да сме доволни. Разбрах и колелото, че то се върти като гумите на кола и всичко се повтаря. А решенията винаги са грешни, каквито и да са. Затова без да се мисли, трябва да се действа. Понякога сега стоя под това дърво и чакам дядото да се върне, но не идва. Но аз продължавам да чакам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Гретски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяка повторяемост ни разкъсва и съзижда, всяко завъртане ни дава или ни отнема по нещо.Вини, грешки, изкупления, падения и слизания, това сме ние...

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...