Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- Как да ти кажа, как да ти обясня, там е като края на света, зор се отива, ама водата е вълшебна. Мнозина погинаха там синко, та на теб що ти е притрябвало?
- Искам очите да си измия и да се напия с нея. Който си полеел с нея, цял живот щастлива любов имал. Та и аз, имам едно момиче, ама то ни го имам, но го нямам а искам моя да е само, обикнах я и сега нямам сънна нощ, все за нея мисля, все тя ми е пред очите... Туй живот ли е, кажи?..
- Ха, виж сега, момко, добре си решил. Щом я искаш, с теб ще дойда, пътя да ти покажа.. И аз на млади години същото тегло теглих, но смелост нямах и моята мома, не стана моя! После идвах, пих, мих се, ама след дъжд - качулка..
Не вървяхме повече от два часа, и ...