Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)

- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука.. 
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- Как да ти кажа, как да ти обясня, там е като края на света, зор се отива, ама водата е вълшебна. Мнозина погинаха там синко, та на теб що ти е притрябвало?
- Искам очите да си измия и да се напия с нея. Който си полеел с нея, цял живот щастлива любов имал. Та и аз, имам едно момиче, ама то ни го имам, но го нямам а искам моя да е само, обикнах я и сега нямам сънна нощ, все за нея мисля, все тя ми е пред очите... Туй живот ли е, кажи?..
- Ха, виж сега, момко, добре си решил. Щом я искаш, с теб ще дойда, пътя да ти покажа.. И аз на млади години същото тегло теглих, но смелост нямах и моята мома, не стана моя! После идвах, пих, мих се, ама след дъжд - качулка..
Не вървяхме повече от два часа, и в една отбивка се откри, обрасла с трънаци пътека. Човешки ръст от там не може да мине.
- А, че как да мина, то заек не би минал от тук?..
- Не зная, сине... Друг път няма.
- Погледнах небето, слънцето тъй препичаше, че ризата на гърба ми бе стана като пресъхнал крайшник хляб.
- Ти почакай тук, дядо. Тръгвам! Стареца поклати глава, потърка брада и угрижен ми рече:
- Късмет, момче! Мисли само за нея!..
Приведох се, клекнах, а после направо залазих.. Тръните ми драскаха и през ръкавите, забиваха се като малки куки и раздираха плътта ми.. След малко време спрях да усещам болка, само дето кръвта ми се стичаше чак по дланите.. На места почти се изправях, стана едно тихо, призрачно, взеха съскания да ми се причуват, вой, все животински шумове.. Ала не се спрях. Мислех си за тебе, мила моя, и как ще те взема в живота си, само да се върна оттук!.. Не щеш ли, пред мен се откри една малка полянка, обрасла с диви ягоди, и ниска трева, сякаш някой я коси редовно.. Вдясно от мен я видях. Пещера. Зейнала като паст на чудовище. От нея извираше вода. Кална, но по пътя си преди да падне отвисоко се чистеше в обрасналите с мъх камъни. Отстрани тоя водопад беше кат един източил се надолу в небитието език. Тръпки ме побиха от това призрачно красиво място.. Наведох се да гребна с шепи, и ръцете ми изгоряха сякаш. Помислих си как очите ще си измия тогава?.. Чуха се чупене на клони и стъпки, обърнах се и кой да видя? Стареца.. 
- Браво, момче! Смелчага си. Обичаш я! Нека сега ти дам акъл що да сториш. Потопи ръце, ще те боли, но търпи, така ще ти минат деругите по кожата. После си наплискай очите и не ги отваряй, докато не ти кажа!
Позамислих се. Цялата тая история. В приказка ли бях, къде ли?.. Наведох се. Болката още я помня.. Потопих ръце. Не можех да повярвам, че тази кристална вода е сякаш киселина.. Пръстите ми се сковаваха, и кожата ми взе да се свива, сякаш измръзва. Едва намерих сили да гребна и плиснах на очите си..Без дъх останах от болка. Без глас крещях, но не отварях очи. Цялото ми тяло потрепера, всичко стана мрак, и то не защото съм зажумял. Усеща се. Настила се върху обедният пек. Поседях така. Сълзи ми потичаха и накрая стареца промълви. - Отвори очите си, синко!..
Огледах се. Нищо не ме болеше. Нищо от това, което видях преди това, съществуваше.. Помислих си, че съм полудял от шока, от болката..
- Ето, виждаш ли що е любов, момче? А, сега прогледна ли?..
- Тая смелост да минеш по пътеката, е твоята увереност! Пещерата е оная дупка дето се ражда в сърцето, когато любимата ти не те ще или не може да е с тебе! Водата, дето гори и щипе, е оная болка, дето те мъчи ден и нощ, докато я бленуваш и сънуваш! Бездната щеше да е твоята смърт! Свят не ти се зави, и остана само да търпиш болката! Ще живееш момче, да знаеш! А след като прогледна, видя ли лошото наоколо? Не, нали? Значи ще го бъде! Кога не зная, ама ще я носиш с тия силни ръце само ти!.. А аз ли кой съм? Някои Господ ме наричат, а за тия като тебе съм бедния прегърбен старец, дето все пита който срещне, накъде се е запътил. Знаеш ли колко изпитания други има? Един чул, че тук се идва ако булка не може да зачене, друг иска да проходи, трети да прогледа.. Мъка да искаш синко! Много е по тоя свят. А пътя е само един! Ти го извървя. Да вярваш! Това трябва. Всичко друго е прах и пепел. От Господа да го знаеш!..
Нищо не рекох. Наведох глава, и ми бе едно леко, та да литна! Не се и обърнах. Страшно ми стана. Само заситних крачки и се забързах. Не спрях да мисля за тебе. Още не съм спрял. Още чакам. Още вярвам. Още се надявам.. А ти, любов моя? Ти път такъв ще извървиш ли та да се срещнем?...

Из "Шизолози"
Danny Diester
22.07.2017