СТАРИ ПРИЯТЕЛИ

Старите приятели седнаха да починат. Дълги и тежки години бяха споили дружбата им като бетон, познаваха много хора, помнеха много събития – толкова много, че повече от тях вече бяха забравили.

Връщаха се от пазара и чантите им бяха пълни.

- Аз си купих осем потребителски и един жилищен. Продават ги с пуканки – каза единият.

- Аз взех два ипотечни и четири потребителски. Да има. На мен ми ги дадоха заедно с риза втора употреба – похвали се вторият.

Стана ясно, че се връщат от търг за продажба на кредити.

- Ама това, дето се сляха трите банки, хубаво ще е. Те и досега си бяха едно, само различни сгради обитаваха.

- Прав си, наборе, съединението прави силата. Сега вече и младите, и ние ще сме си спокойни. Пари на влог – спокойно да ти е на душата. Ето, и кредити продават за жълти стотинки, по-друго си е да си имаш по някой длъжник, та да се занимаваш с нещо на стари години.

- Мене само ме е яд, че не си купих от ония пакети с потребителски кредити, дето се продаваха с потници. Ама какви потници само – здрави, бели, еластични, да ти пазят гърба като валутен борд... Разграбиха ги, не стигнаха за всички.

- Я не се ядосвай! Ще си туриш някоя болест на сърцето. Сега тая голяма нова банка ще има да продава нови кредити. На младите не им се занимава, па и не помнят какво беше през деветдесет и шеста. Ама ние помним и знаем, нал тъй?

Двамата си намигнаха, станаха от пейката и се запътиха нанякъде, като внимателно заобикаляха всяка капиталова дупка по улицата. Три банки се бяха слели в нова Българска народна и корпоративна банка „Виктория”.