Стават едни
Какво да се мъчи човек с измислянето на смешни истории…
Та те са си около нас и в нас.
Ето – варненска улица. На дупки. Ама – дупки…
Съседните асфалтирани някак си. Някак си…
Тази явно забравена.
Обаче, определена за „Зелена зона“. И разчертана за паркиране.
Върху дупките!
Ама отчетено…
хххх
Път. Нормален, предвиден след някое столетие за магистрала.
Асфалтиран преди година-две. И – на дупки…
Най-интересното – което виждаме и неспециалистите: асфалтът се рони и изчезва там, където е ремонтирано. Старият асфалт, от онуй вредно време, не мърда. Пътят е на петна и трапища…
От влиянието на времето е, викат.
Само че – защо не влияе това време върху стария асфалт, а само демократичният страда?
хххх
Колкото повече живея, толкова повече неща откривам, които мога да върша лежешком…
хххх
Продавачката ми подава касовата бележка. За какво ми е?
- За отчет в къщи – вика.
Подсмихвам се. Тоя отчет не ме плаши. Друг отчет ме чака, на друго място…
хххх
Родителите така обичаха дъщеря си, че я посъветваха да учи психология, та да е винаги у дома…
хххх
По данни на статистиката 66% от българите вярват на статистиката. А останалите 89% са атеисти…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
