Витрината на магазина се разтресе, ножовете, закачени по стените звъннаха. Някъде, в центъра на града, нещо голямо падна. Звукът ми напомни за ценна и крехка вещ, която се удря в земята и се чупи с трясък. Може би скъпа ваза с цветя…или кристален полилей, който се откъсва от тавана, пада на пода и се пръсва на хиляди парченца, които се разпиляват със звън, а стаята потъва в мрак.
Излязох иззад тезгяха и отворих вратата на магазина. В далечината все още се чуваше заглъхващ тътен. Хората по улицата се бяха спрели за момент на място. После продължиха по улицата, все едно нищо не се беше случило.
На връщане към вкъщи минах край една от старите фабрики - сега само куп бетон, със стърчаща пръчка желязо тук и там. Багери и тежки камиони вече разчистваха останките. Улицата беше покрита със сив прах. Отминах малка група от хора които се бяха събрали на тротоара. Изглеждаха сиви, всякаш прахът ги беше покрил отгоре-додолу. Виждах това във всяко срещнато лице. Целият шибан град бе покрит с пепел ...