Аз съм (в) МРАК...
„... няколко нощи поред не мога да спя. Страх ме е, че затворя ли очи, ще видя нещо, от което се мъча да избягам. Страхувам се, че тъмнината ще ме погълне. Страхувам се, че ще... ме ограбят/убият/отвлекат/накажат/заплашват/изтезават/изнудват/обиждат... страх ме е, не мога да го направя... твърде много се страхувам...“
Познавам една сянка, която никой не желае в дома си. Познавам една сянка, която никой не желае в сърцето си. Познавам и едно чувство, което съпътства сянката и сякаш утроява размерите ѝ до безумна цунами-вълна, която залива цялото ми същество и натиска ума ми в черните си глъбини. Какво? А, да, точно това имах предвид. Страхът.
Сега ще ви разкажа нещо за страха.
И може би, но само може би, за... но нека се върнем на страха. Ще ви разкажа за една малка, израснала под стъклен похлупак кукла и един красив, неспокоен като планински ручей мъж, който просто искаше да намери тъмно и прохладно място, за да зашие поредната си нащърбена драскотина.
Когато съдбите ...