10 nov 2011, 14:43

Страната на чудесата

  Prosa » Relatos
866 0 2
1 мин за четене

Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,

ако не ти харесва, просто излез…

Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!

 

  Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…

Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената.

Ти се питаш: - Къде отива?!? - Истината, е че и аз не знам…

Бягам!

Бягам от всичко… и всички… От теб… и от мен самия!

Питаш ме: - Защо го правиш? - Казваш ми: - Вярвай в мен!

Как да ти повярвам, когато не вярвам на самия себе си…

Само там, зад онази въображаема врата, се чувствам защитен.

Само там…

Събличам всички мисли, всеки упрек… Всяка болка… и оставам само аз…

с голата си същност… И тогава изпитвам най-силен ужас…

 

  Лъжите на хората, които съм обичал, и жестокостта на хората, които не познавам,

ме докараха до тук. Ето това се случва, когато раздадеш себе си докрай.

Превръщаш се в наранено и хищно животно, толкова вглъбено в това да пази

белезите и старите си рани, че не оценява това, че някой иска да му помогне… 

Това съм аз… И е лъжа, че времето лекува! С времето става по-зле…

 

  Ето ме… Потънал в мрак… Давя се в мисли… Ти стоиш на брега и ми подаваш ръка, а аз се боя да я поема. Не знам дали ще ме спасиш или ще ме погубиш?!? Парадоксът е в това, че ако не ти подам ръка, ще се удавя… А ако ти подам, ти можеш да ме убиеш… Лудост е… Знам… и тази лудост ме съсипва…

 

- *Секретарят* - Не съм у дома, оставете ми съобщение! *Пийп*

 

- Ей… Аз съм… виж… Случи се нещо… и… Не знам…

Не мога да го обясня по телефона…. Имам нужда от теб!
Ммм… Когато чуеш това… Когато чуеш това, просто ела, става ли? Добре, Чао!

 

 Ти така и не дойде… и това беше началото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че е разбрано от някой... Благодаря!
  • Това е болезнената истина...добре описано е.

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...