10 нояб. 2011 г., 14:43

Страната на чудесата

867 0 2
1 мин за четене

Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,

ако не ти харесва, просто излез…

Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!

 

  Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…

Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената.

Ти се питаш: - Къде отива?!? - Истината, е че и аз не знам…

Бягам!

Бягам от всичко… и всички… От теб… и от мен самия!

Питаш ме: - Защо го правиш? - Казваш ми: - Вярвай в мен!

Как да ти повярвам, когато не вярвам на самия себе си…

Само там, зад онази въображаема врата, се чувствам защитен.

Само там…

Събличам всички мисли, всеки упрек… Всяка болка… и оставам само аз…

с голата си същност… И тогава изпитвам най-силен ужас…

 

  Лъжите на хората, които съм обичал, и жестокостта на хората, които не познавам,

ме докараха до тук. Ето това се случва, когато раздадеш себе си докрай.

Превръщаш се в наранено и хищно животно, толкова вглъбено в това да пази

белезите и старите си рани, че не оценява това, че някой иска да му помогне… 

Това съм аз… И е лъжа, че времето лекува! С времето става по-зле…

 

  Ето ме… Потънал в мрак… Давя се в мисли… Ти стоиш на брега и ми подаваш ръка, а аз се боя да я поема. Не знам дали ще ме спасиш или ще ме погубиш?!? Парадоксът е в това, че ако не ти подам ръка, ще се удавя… А ако ти подам, ти можеш да ме убиеш… Лудост е… Знам… и тази лудост ме съсипва…

 

- *Секретарят* - Не съм у дома, оставете ми съобщение! *Пийп*

 

- Ей… Аз съм… виж… Случи се нещо… и… Не знам…

Не мога да го обясня по телефона…. Имам нужда от теб!
Ммм… Когато чуеш това… Когато чуеш това, просто ела, става ли? Добре, Чао!

 

 Ти така и не дойде… и това беше началото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Викторио Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че е разбрано от някой... Благодаря!
  • Това е болезнената истина...добре описано е.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...