С последни усилия астронавтът успя да придърпа ръчката на люка в необходимата посока, така че той леко поддаде, не и без помощта на тежестта от собственото му тяло. След известно време окончателно успя да го отвори и пневматиката с глухо съскане оповести приземяването на спасителната капсула върху твърда повърхност.

Часове преди това метеоритна буря го бе принудила да изостави кораба си поради повреда и на двата йономагнитни двигателя. Наложи се прехвърляне в капсулата, като секунди преди да загуби съзнание вследствие на удара в главата си, успя да зададе някакви координати на автопилота. Останалото бе въпрос на издълбан донякъде кратер и известна пушилка в резултат на появяването му.

Мъжът се помъчи да се надигне от мястото, където се бе свил полулегнал и погледна към разлетия пред очите му пейзаж. Както и бе очаквал картинката не изглеждаше от най- оптимистичните. Пред взора му се кипреше черна, сякаш изгорена от нефт земя с изригващи от време на време, като гейзери азотни изпарения. Тежките кадмиеви облаци закриваха донякъде тъмновиолетово небе, гарнирано отчасти с литиев прашец. "Каква неприветлива планета!"- помисли си той- "Дали е населена с разумни същества и как ли изглеждат? Дали имат членоразделна реч, усет за музика, числото пи и шампоан против пърхот?". По голяма част от апаратурата в капсулата бе извън строя, поради не дотам гладкото кацане, но той успя все пак да изчисли донякъде локализацията си с помощта на известни само на него стари методи, с които се гордееше. В края на краищата след като взе на предвид междугруповата девиация въз основа на дисперсионния анализ и емпиричната характеристика се оказа, че е на планета доста близо до Слънчевата система, ако ли не и в самата нея. Е, разбира се оставаха само някои сериозни съмнения относно факторната променлива, но той бързо забрави за тях. Не му оставаше нищо друго, освен да я изследва на prima vista.

Тъмнозелените му хромови ботуши тупнаха на повърхността на планетата  и ето, че направи първите си няколко крачки по нея. Огледа наоколо. Капсулата му лежеше на невисок хълм над покрита с тъмни краски долина. Засега русалки или кръвожадни хищници не се виждаха.

Макар да бе роден на Земята, от много години постоянното му местожителство бе планетата Gj1132b обикаляща около звездата от  спектрален клас М Gliese 1132. Това бе четвъртият му курс до новооткритата планета Дохами IX. Целта бе сондаж и вземане на проби от терцилит, който се ползваше масово в металургичната промишленост на планетите в онази част на Галактиката. Суровината позволяваше на метала да запазва свойствата си при повишено налягане, както и при триене.

Дохамийците, същества с форма близка до земна сърничка и с ръст не по- висок от този на млад лабрадор бяха  повече от овчедушно настроени към земляните. По принцип неговорящи  поради липса на ларингс, те комуникираха помежду си, както и с чуждоземците телепатически, посредством естествено израснали между ушите им v образни антенки. На планетата им нямаше никакви следи от индустрализация или някакви стоково-парични отношения. Просто денят на повечето от тях минаваше в хрупкане на дребни горски плодове и прескоци между хилядите бистри ручейчета, които там бяха в пълно изобилие. Един пасторален, необременен с никакви тегоби живот. Всичко това не означаваше в никакъв случай състояние на интелектуална регресия. Напротив, в отделни мегалитни комплекси съществуваха грижливо пазени скрижали изпълнени с местно йероглифно писмо, както и наченки на абстрактно мислене, изразяващо се в каменоделно изработени форми на състояния близки до нирвана, вследствие на може би неизвестни наркотични вещества.

На прощаване главата на местното племе му бе подарил за спомен една малка книга съставена от алуминиеви страници с превод на неговия собствен език под редакторството на преподобния Туата Д`е Данан, който изпълняваше ролята на местния теолог, астроном и DJ в събота вечер.

Като се сети за нея астронавтът побърза да я извади от капсулата, издуха полепналите по нея прашинки и започна съсредоточено да я изучава. Представляваше каталог-класификатор на досега известните, а може би и неизвестни планети , съзвездия и мъглявини с кратко въведение на тема "Що е то тъмна материя и отражението и върху дохамийките във фертилна възраст." Наложи се да свали ръкавицата  от дясната си ръка и като прокара показалец по антетката на позициониращата таблица, започна да го сваля надолу по челния ред.

- Такаа- каза провлачено сам на себе си той. - Да видим как е името на тази планета. Раздел 3ти, индекс 7ми, категория Q, ранг Y наименования по скалата на Рамхой, дивизионната ордината на Чамски и сравнителното квадратиране на Зарт, а именно протодискварно наименование Суари, архитеномно Ясуо, димнотонно Перула, неокариотно Регула I, предосорватно Кетула VI, одокарватно Четипек VIII, и не можа да повярва  на очите си , при което пръста му потрепери върху написаното автохтонно име...Земя.

Удивен от откритието си, астронавтът набързо захвърли книгата настрани и се затича надолу по склона. "Ето, че свръхиндустрализацията на планетата, на която не бях стъпвал от рождението си бе достигнала ниво на тотално екологично унищожение. Докато планетата от която идвам бе истински непокътнат рай, благодарение на никаквата си урбанизация, промишленост, търговия и въобще всякакво ниво на съвременна цивилизация."- мислеше си той докато се смееше, така че част от смеха дълго следваше бягащата му надолу по урвата фигура.ХХХ