Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти  сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка извивка на моето... и не оставя дори милиметър... съвършено единство, създадено от природата и поднесено от съдбата... твоето тяло, слято с моето, твоите устни, слети с моите, твоите очи, потъващи в моите... твоята страст, потушаваща моята... или може би разгаряща... Няма мисли, има само усещане, сетивата са изострени до крайност, телата са потънали в неутолима страст... Огън... лед... катаклизъм, избухнал вследствие на две взаимно изключващи се материи. Друга дума? Страст! Толкова силна, толкова неконтролируема, толкова разтърсваща, толкова... гибелна! Страст, повличаща след себе си всички разумни граници... Изгарям... от желание отново да бъда нарисувана, отново да променя цвета на очите ти, отново да усетя огъня на пръстите ти, отново да те имам... Ти искаш ли го? Искаш ли да усетиш ръцете ми по гърба си, смесвайки реалното със сънищата? Искаш ли да целувам ъгълчетата на устните ти, и бавно слизайки надолу, да влудявам съзнанието ти, да те карам да изричаш името ми отново и отново? Искаш ли  накрая да заспиваш в ръцете ми, отпуснат доверчиво като малко дете? Обичам да те гледам, докато спиш. Не съм ти го казвала? Обичам и да ме будиш с целувка... посред нощ. Толкова си сладък, когато се усмихваш, толкова си гибелен, когато ме притежаваш... Лед... превръщащ огъня в лава... Страст, повличаща, изпепеляваща, погубваща... но толкова желана!

"Кажи им... че нашата любов е голяма колкото вселената,

че в това сърце са в изобилие чувствата,

между ураганите на страстта без граници...

Кажи им... че живея и умирам,

за да ти давам любов..."