Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка извивка на моето... и не оставя дори милиметър... съвършено единство, създадено от природата и поднесено от съдбата... твоето тяло, слято с моето, твоите устни, слети с моите, твоите очи, потъващи в моите... твоята страст, потушаваща моята... или може би разгаряща... Няма мисли, има само усещане, сетивата са изострени до крайност, телата са потънали в неутолима страст... Огън... лед... катаклизъм, избухнал вследствие на две взаимно изключващи се материи. Друга дума? Страст! Толкова силна, толкова неконтролируема, толкова разтърсваща, толкова... гибелна! Страст, повличаща след себе си всички разумни граници... Изгарям... от желание отново да бъда нарисувана, отново да променя цвета на очите ти, о ...