pernicious
18 el resultado
Жена съм! Ходещ грях, облечен в бяло...
Очите мъжки галят мойто его,
ръцете им жадуват мойто тяло,
но моето сърце принадлежи на него...
Жена съм - и любовница, и дама! ...
Очите мъжки галят мойто его,
ръцете им жадуват мойто тяло,
но моето сърце принадлежи на него...
Жена съм - и любовница, и дама! ...
637
2
- Ще те заколя! - крещеше той, надвесен над нея с опрян в гърлото ù кухненски нож. - Ще те заколя и всичко ще свърши! Няма да бъдеш на никой друг!
Лицето му беше разкривено от злоба, едната му ръка стискаше ножа, а другата - гърлото на жената, която беше проснал по гръб на кухненската маса. Тя неусп ...
Лицето му беше разкривено от злоба, едната му ръка стискаше ножа, а другата - гърлото на жената, която беше проснал по гръб на кухненската маса. Тя неусп ...
773
5
То се сепна, извади от пазвата си прекрасната бяла роза, обърна се и я целуна. Изродът също имаше роза - същата като неговата, листенце по листенце. Той също я целуваше със същите целувки и я притискаше до сърцето си със страхотно кривене. Когато истината проблесна в ума му, джудженцето нададе страх ...
1580
5
Тя седеше на дървената пейка пред вратата на къщата и гледаше към пътя... Поляната пред нея беше зелена, обсипана в жълти глухарчета. Въздухът носеше аромата на цъфнали дървета и песните на птици. Чуваше се глъч - на деца, на усмихващи се хора. Всеки дом сега беше пълен - всички близки се бяха събра ...
806
2
Ден като ден - студен, мрачен и дъждовен! Карам по софийските улици и се опитвам да се въоръжа с търпение заради вечните задръствания. Отбивам по околовръстното, с неясната надежда там движението да е по-малко. Уви! Същите колони от коли, нервни шофьори и намусени катаджии. Е, какво да се прави - ще ...
1494
1
Знаеш ли... още мириша на теб... ароматът ти сякаш е пропит в кожата ми... още следите от ръцете горещи болезнено парят... усещам ги по гърба си как бавно слизат надолу, как огнените устни рисуват картина, която не искам да бъде довършена... Знаеш ли... още усещам тялото ти, което допълва всяка изви ...
1774
3
Съмваше. Полумракът бавно отстъпваше на Зората. В стаята беше тихо. Мъжът седеше облегнат на възглавницата и гледаше настъпващия ден. Ортопедичният матрак под него тихо вибрираше, масажирайки парализираните му крака. Но той сякаш не усещаше това... Очите му гледаха навън, в издигащото се слънце...
Б ...
Б ...
743
1
Той седеше на ръба на басейна и се взираше в прозрачната вода. Беше тихо, минаваше полунощ и странните отблясъци на водната повърхност притичваха като призрачни сенки по замисленото му лице. Такива бяха и мислите му - призрачни и мрачни... Мисли, връхлитащи го всяка нощ... Болезнени, натрапчиви... К ...
854
Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, ...
878
1
То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...
1795
3
Днес е нейният ден... днес е нейната сватба. Днес за последен път ще бъде дете, за последен път ще потъне в майчини прегръдки... Девойчето стоеше до отворения прозорец и гледаше хората навън. Весели, празнично облечени цигани приказваха и се смееха на двора. Никой не знаеше какво става в младото ù и ...
1381
2
Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандал ...
1377
4
Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора ...
814
2
Ти си ми сълзата... Има такава песен на Тони и Найден. „Ако сълза си в очите ми гореща, аз няма да заплача в нощта, за да не те загубя...” Ти си ми сълзата, ти си моят грях... Боже, колко съм грешна! Не знам дали изобщо могат да се простят тези грехове... Но този, последният грях, бих го повторила о ...
1087
3
Кой е по-изпечен лъжец - жената или мъжът? Въпрос, на който краят му изобщо не се вижда. Но пък какво удоволствие е да се поровим в душите и мислите на скъпите ни мъже, нали, дами? Не, че ние сме безгрешни, но почти сме си такива...
И така – кой лъже по-добре? Жената или мъжът? Да си представим след ...
И така – кой лъже по-добре? Жената или мъжът? Да си представим след ...
1739
2
Любовта е огън, мъката - дим! Няма огън без дим... Думи, казани от Гойо. Думи, потвърдили своето значение през вековете. Някои хора обичат безумно, хвърлят се с главата напред в бурните води на любовта. Искат, изискват, очакват. Ако биват отхвърлени, се озлобяват, омразата трайно се настанява в разб ...
4024
3
Шампанското искри в кристалните чаши, ти го гледаш с обич и надежда, целуваш го с любов! Наздравици, пожелания, мечти... Около вас усмихнати лица, леко замъглени погледи... Всички празнувате! Но той... той мисли за мен! Той празнува с мен! Той целува мен! Той обича мен! Усмихва се, но на мен! Той е ...
2222
3
Студено... Капките дъжд се стичат по прозореца на колата и размиват и без това мрачния пейзаж навън. Дърветата пробягват през замъгления ми поглед - жълто-червени сенки, събрали последния дъх на есента... Студено... в душата ми... Студена е картината, запечатана в съзнанието ми - тясна, задушна стаи ...
862
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
