Вревме беше да се прибират вкъщи. Вървяха прегърнати и мълчаливи.

Питър погледна Миша и тя го погледна със същият уплашен и същевременно любопитен поглед - те знаеха какво ги очаква и всяка нервна клетка в телата им се беше свила на кълбо.
  - За какво си мислиш? - попита Питър.

  - За нищо - тя излъга, естествено - срамуваше се да си признае.

  Колкото повече се приближаваха до дома му, толкова по-силно биеха сърцата им. Все по-силно се притискаха един до друг, но и двамата не усетиха нищо, защото в този момент не бяха на този свят, дори не се спряха да се целунат, както правеха обикновено.

   Тихо и бавно започнаха да се качват по стълбите във входа - никой не се сети, че има асансьор. Миша имаше чувството, че започва да чува собственото си сърце. Пак погледна Питър, но бързо измести погледа си, защото се сртахуваше, че той ще разбере колко е уплашена - той винаги разбираше какво й е - те просто бяха създадени един за друг, сякаш са двете половинки на един и същ човек.

 Влязоха на пръсти в апартамента, за да не събудят някого. Стаята на Питър не беше това, което Миша си бе представяла, но винаги ставше така. Тя затвори вратата след себе си, погледна Питър, а той нежно я притисна до вратата и я целуна - тя потръпна. Миша целуваше всеки сантиметър: от ямаката под адамовата му ябълка, до връхчето на ухото му -

това го въбуждаше страшно много. Целуваха се прегърнати, въртящи се като в танц на пеперуди. Краката на Миша опряха в леглото и тя леко се отдръпна от Питър. С едно леко движение го накара да седне на леглото, отръпна се от него и го погледна с палавият поглед, който го нажежаваше до червено. Миша не откъсваше очи от Питър, леко се усмихна и започна да разкопчава ризата си копче по копче. Когато стигна до последното, ризата й леко се спусна надолу по красивите й рамене и падна на земята, откривайки пристегнатите й в бял сутиен гърди. Питър прехапа устните си - искаше му се да грабне Миша и да разкъса със зъби всички останали по нея дрехи, но знаеше, че не трябва да става още. Тя разкопча копчето на полепналите си дънки и бавно свали ципа, отдолу се показаха белите й дантелени гащички. Миша започна бавно да сваля дънките си, докато стигнаха до нежните й глезени, след което измъкна малките си краченца от крачолите. Питър остана безмълвен пред красивото й слабо тяло. Миша подпря коляното си на края на леглото, бутна Питър назад и той се отпуна легнал. Тя започна палаво да пълзи до него на четири крака като дива котка. Съблече нежно тениската и панталоните му. Целуна го толкова страстно, че всичко в него се преобърна. Миша облиза меката част на ухото му и започна да слиза надолу, допирът на езика й до зърното му го накара да настръхне, а Питър да изстене от удоволствие. Миша продължи надолу и когато стигна под пъпа, спря, защото той се наддигна, полудял от страст, започна да я целува и прегръщайки я, я обърна по гръб. Свали сутиена и гащичките й, а тя нежно пъхна ръце под прилепналите му боксерки и ги свали надолу. Питър целуна брадичката й, шията, гърдите - той трепереше, а нейното сърце неистово се опитваше да изскочи от гърдите й. Той пак целуна устните й и докато нежно ги хапеше, проникна в нея. Тя изстена от удоволствие, а той изтръгна лек сподавен стон, който я възбуждаше до краен предел.

 Любиха се толкова страстно, че забравиха кои са и къде са. Свършиха заедно, не можеха да си поемат дъх и останаха вплетени един в друг няколко минути. Питър се надигна леко и погледна задъханата Миша, усмихнаха се дин на друг и се отпуснаха по гръб на леглото. Миша положи глава на гърдите му и се вслуша в сърцето му. Питър усещаше туптящите й гърди върху себе си, чувстваше се като дрогиран, тя - също.

- Толкова пъти съм си представял това - прошепна Питър.

- Толкова пъти съм го сънувала... - отговори му Миша. - Беше невероятно.

Тя го прегърна, той също я прегърна. Постояха така известно време и заспаха голи и прегърнати с усмивки на лицата.

                                                                                 22.08.07

                       Докато авторката пишеше този разказ, също се разтрепера

                                                                                                       като героите си.