Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, коя на тренировка, коя нещо друго. След няколко неуспешни опита, тя се отказа да търси когото и да било. Кирил все още спеше, а на нея й беше скучно. Направи си кафе и седна на компютъра да се порови в нета и да види кой от виртуалните й приятели беше на линия, да си почати. Нищо интересно. Точно реши, че ще става и дойде съобщение на скайпа на мъжа й – беше забравил да го изключи, след като до късно беше на линия. Отвори прозореца и започна да чете: „ Здравей, пухче! Как си? От вчера не съм те виждала и вече ми липсваш! Ние сме добре...” В първия момент Ив помисли, че има грешка, но после видя, че пишещият беше жена, а пред името й в списъка с абонати имаше зелена отметка. Погледът й се пр ...