Страсти и разум - „100 % от всички разводи започват с ... брак!”
Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, коя на тренировка, коя нещо друго. След няколко неуспешни опита, тя се отказа да търси когото и да било. Кирил все още спеше, а на нея й беше скучно. Направи си кафе и седна на компютъра да се порови в нета и да види кой от виртуалните й приятели беше на линия, да си почати. Нищо интересно. Точно реши, че ще става и дойде съобщение на скайпа на мъжа й – беше забравил да го изключи, след като до късно беше на линия. Отвори прозореца и започна да чете: „ Здравей, пухче! Как си? От вчера не съм те виждала и вече ми липсваш! Ние сме добре...” В първия момент Ив помисли, че има грешка, но после видя, че пишещият беше жена, а пред името й в списъка с абонати имаше зелена отметка. Погледът й се премрежи и мислеше, че всеки момент ще падне, но се удържа и натисна хронологията. Надяваше се, че не я е премахнал. Бинго! Беше там. Отиде в началото и започна да чете. Определено ставаше въпрос за мъжа й. Но коя беше тя? Зачете неговите думи: „Как си, любов моя? Толкова много ми липсваш! Обичам те, нали го знаеш! Скоро ще сме заедно и вече няма да те оставя. Ти си моето слънце...” Не разбираше. Какво ставаше тук, по дяволите! Четеше, четеше и мислеше, че ще се събуди и всичко ще се окаже просто кошмар.
В този момент чу гласа на Кирил. Той беше станал и стоеше вцепенен до вратата на стаята. Щеше да й каже, но искаше да е в подходящ момент. Но кой момент щеше да е подходящ? Тя слушаше гласа му като в просъница:
- Казва се Надя. Беше певица на кораба и там се запознахме. От Русе е, но в момента живее в Холандия. Разведена е и има едно дете от предишния си брак. В момента е бременна... от мен. Не пътува и си е вкъщи, в Ротердам. Затова исках да отидем там... - Тя вече не чуваше. В ушите й бучеше, а очите й бяха пълни. Главата й щеше да се пръсне. Не каза нищо. Стана, облече се и излезе. Обикаляше из улиците и премисляше всичко, доколкото можеше. Само по една сълза се стичаше – даже не можеше да се разплаче. Беше в шок. Реагираше неадекватно. Знаеше, че ако успее да заплаче ще освободи съзнанието си. И малко поне нещата ще се избистрят. Но не можеше.
Докато обикаляше, видя една от приятелките си, Мая. Връщаше се от всекидневния си крос. Зарадва се, като видя Ив, но скоро разбра, че нещо се е случило. Отидоха у Мая. И, преди да седнат на дивана, Ива се разплака. Беше неудържима. Приятелката й се опита да я успокои, но неуспешно. Остави да поотминат сълзите й. След малко, хлипайки, тя разказа за случилото се.
- Знам, че и аз не бях вярна, но това беше само секс. А те се обичат. А аз знам как обича той. Какво ще правя? Не искам да го загубя. Обичам го. Само него съм обичала. Искам си го... - Мая не знаеше какво да каже. Опита се да даде кураж, но каквото и да кажеше звучеше абсурдно. Дори сама не си вярваше, че нещата ще се върнат назад и те ще бъдат отново заедно. В крайна сметка Ив успя да се успокои – доколкото беше възможно. Телефонът й звънна. Беше Филип. Тя отказа разговора. Няколко пъти. Не искаше да говори с него; не искаше да я вижда в това състояние.
По-късно, когато се прибра, нямаше как да не се срещне с мъжа си. И двамата не знаеха какво да кажат. Само се поглеждаха и... мълчаха. Всъщност, той знаеше какво иска да каже, но очите й още бяха подути от плач. Щеше да е жестоко от негова страна. След два дни разминаване и мълчане трябваше да говорят. Разговорът не беше приятен. Кирил се опитваше да бъде максимално щадящ. Но не искаше и да отлага повече. Трябваше да е сигурен, че когато отпуската му свърши, ще може да иде спокойно при неговото „пухче”. По време на разговора, Ив се надяваше, че нещата може да се оправят и да са заедно. И тогава той изстреля думите, които никоя влюбена в съпруга си жена не желае да чуе: „Искам развод!” Тя стоеше като вкаменена, а той продължи:
- Ще подам молба и се надявам всичко да мине гладко. Най-добре е за двамата да приключи бързо. По-безболезнено ще е...
Ивета успя само тихо да каже:
- Никога няма да е безболезнено...
Всичко стана наистина „скоростно”. Вече беше свободна. За Филип. Но не искаше да чуе. Не искаше да вижда мъже. Особено такива, които й напомняха за... преди. Остана да живее в дома на вече бившия си съпруг, но трябваше да се изнесе. Нямаше къде да отиде. Имаше, но всичко беше свързано със спомени. Тогава взе решение. Сети се за леля си в Испания и след няколко дена вече летеше за Алмерия. След като две седмици си почина, започна работа в една къща като детегледачка. Занимаваше двете деца на местния началник на полицията и правеше компания на жена му. Отделно имаше прислужница за чистене и готвене. Дадоха й да ползва една стая в къщата, за да е винаги близо до децата и винаги да е на разположение. Така че работата устройваше Ив. Поне на първо време. Или поне това, което зависеше от нея. Но човек винаги може да бъде изненадан...
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Филип, благодаря за мнението! Вероятно се прав. А за Испания ... не мисля, че прецапвам: първо се придържам към реалните събития; второ- действието по-нататък се развива в друга посока; трето- реших, че вместо да пратя героинята на почивка и след това да кърши ръце какво да прави, по-добре е да вземе живота си в ръце, доколкото е възможно; или другият вариант- да стои затворена в къщи няколко дни и след това да изпадне в депресия. Сигурно има и трети, и четвърти. А ако питаш защо точно Испания - не зная. Звучи ми добре. Поздрави, Филип! Ако имаш търпението да четеш по-нататък, ще се радвам да споделиш!
-
Опростеният стил на писане - определено допада на комерсиалната публика!Далеч съм от мисълта да критикувам и давам оценки - не съм специалист - но малко повече образност не би била излишна!?
Но питам се - защо след като повествованието върви гладко и нормално - в един момент "прецапваш" всичко и отиваш чак в Испания!?
Липса на въображение или мързел е това!? -
Роси, Светлана, Дими, благодаря, че продължавате да четете! Подкрепата ви е много важна за мен. Тъжна история, от реалността. И в изневерите прилагаме "двоен стандарт"! Поздрави!
-
Болезнено и за съжаление все по-често срещано явление.Прекрасно поднесено и се чете на един дъх.Поздравления на авторката.Продължавай... Дими
-
Тя го обича, притеснява се да му изневери, а той...си има пухче и...чака дете. А ако тя беше забременяла, докато мъжът й пътува, щеше да е долнопробна...Докато той...не е издържал сам на кораба...Каквото е писано ще стане, така че...пълен напред. А може да е за добро, знае ли някой?! Мария, чакам, става все по-интерсно и ти си заплела едни!!!
-
Марко, Яна, Миа, Милена, Деси, Нели, благодаря, че сте с мен и ме подкрепяте. Поздрави!
-
Мдаа, разделите никога не са безболезнени, но е по- добре да се отреже с нож и отведнъж...
-
Разказваш с лекота, чете се на един дъх. Хареса ми и ще чакам сладващата...
-
Тази поредица я следя като сериал. Давай нататък!!!
-
Увлекателно и стилно. Поздрав!
-
Интересно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
