Мая беше потънала в спомените си, когато от другата стая чу бебето да плаче и това я накара да се върне в настоящето. Детето продължи да спи и докато го гледаше, тя се чувстваше толкова щастлива: имаше прекрасен съпруг и най-сладкото дете на света. И сега, като си спомняше за всички преживявания, болки и рани, които беше изтърпяла, лъжи и измами, които получи от приятели и неприятели, философски си казваше, че така е трябвало да стане. Надяваше се лошото да е зад гърба ù и вече да се наслаждава само на любовта и красивите отношения в живота си. Разбира се, това беше доста мечтателно пожелание и тя го знаеше, но какво пък – нека си помечтае; не може да се живее само със спомени и реалност. Но ако спомените я караха да се усмихва, тя с удоволствие се оставяше да бъде отнесена в миналото.
И сега отново се усмихна, спомняйки си за тяхното запознанство. Беше преди три години. Известно време преди това се беше разделила с Николай и след преживяното се чувстваше, меко казано, обезверена. И по ...