Страсти и разум (ІІ част) - Щастие
Мая беше потънала в спомените си, когато от другата стая чу бебето да плаче и това я накара да се върне в настоящето. Детето продължи да спи и докато го гледаше, тя се чувстваше толкова щастлива: имаше прекрасен съпруг и най-сладкото дете на света. И сега, като си спомняше за всички преживявания, болки и рани, които беше изтърпяла, лъжи и измами, които получи от приятели и неприятели, философски си казваше, че така е трябвало да стане. Надяваше се лошото да е зад гърба ù и вече да се наслаждава само на любовта и красивите отношения в живота си. Разбира се, това беше доста мечтателно пожелание и тя го знаеше, но какво пък – нека си помечтае; не може да се живее само със спомени и реалност. Но ако спомените я караха да се усмихва, тя с удоволствие се оставяше да бъде отнесена в миналото.
И сега отново се усмихна, спомняйки си за тяхното запознанство. Беше преди три години. Известно време преди това се беше разделила с Николай и след преживяното се чувстваше, меко казано, обезверена. И понеже не обичаше да излага личния си живот на показ, малко хора знаеха кога има човек до себе си и кога не. Колегите ù не бяха в течение на личните ù преживявания и предполагаха, че е сама. Често се случваше да се шегуват:
- Познавам някой точно за теб. Ще те запозная! - А тя избухваше в смях:
- Да, знам. От такива запознанства, пред вратата ми опашка се е извила...” - Всичко минаваше в кръга на шегите. Но един от колегите ù прие нещата доста сериозно. И макар че мина известно време, през което не пропускаха да се посмеят на такива „обещания”, един ден, в края на март, същият този колега я срещна с думите:
- Днес моят човек ще дойде. Да се запознаете!
Мая го погледна изненадано и в първия момент не схвана:
- Кой човек? За какво...
Разбра, че ще я запознаят един от „обещаните”. Стана ù весело. „Сигурно е шега и никой няма да дойде.” – мислеше си тя. Но в края на работния ден, когато всички си тръгваха, колегата ù я отклони от обикновения маршрут, по който тя се прибираше. Не беше лъжа. Нямаше измама.
Докато отиваха на мястото на срещата, все още мислейки, че е шега, Мая разбра, че момчето е от град на около 40 километра от Пловдив. И беше дошъл специално да се запознаят. Когато пристигнаха, вече не се съмняваше: той седеше на седалката в колата. Денят беше много горещ и капчици пот бяха избили по челото му. Или не беше от горещината! Първото ù впечатление този път я излъга, но това тя разбра след няколко месеца. Не ù допадна: изглеждаше отчаян, а и като външност не беше неин тип. Но и тя не знаеше какъв точно е нейният тип. Можеше да ù допадне: кой знае?
- Иван. Приятно ми е - момчето подаде ръка.
- Мая - чу той в отговор – и на мен ми е приятно. Стана ясно, че автомобилът му нещо се е повредил и не иска да потегли. Двамата мъже – Иван и колегата ù, обсъдиха проблема, но Мая нищо не разбра. Само си помисли: „А така, колата му го остави тук! Дали не е знак!?” Стана ù смешно – защо винаги търсеше знак? Чиста случайност. Просто повреда и толкоз...
Първата им среща беше на... 01 април. Мая се приготви, но за нейна изненада не се моткаше два часа в чудене какво да облече и грим, и т.н. Просто си облече дънки, ризка и готово. И тъй като беше ден на шегата, много ù се искаше да направи или каже нещо подходящо. В момента, в който се качи в колата, се засмя:
- Мислех си нещо да те излъжа – започна тя - но... не, няма. Не се познаваме и не знам как ще реагираш... И при всички увещания да си каже подготвения майтап, тя каза твърдо „не”. Времето беше разкошно и те отидоха на гребната база. Разговаряха, смяха се. Е, беше им малко напрегнато, но мнооого малко. Постепенно се отпуснаха и всеки стана себе си. Напълно. Седнаха на едно от кафетата и времето минаваше неусетно. След около час Мая зададе странен въпрос:
- Какво ще правиш после? - Иван се учуди и кой знае какво си помисли, но само леко се подсмихна:
- Защо? - И момичето обясни:
- Ами, точно преди да се срещнем днес, ми се обади една приятелка от Бургас. Станало нещо, има неприятности и искаше да отида. Но ако ти бях казала и да отменя срещата, щеше да стане много кофти. Но трябва да отида. Та, въпросът ми е: ще ме закараш ли?
Е, това беше супер неочаквано. Иван се опита да реагира адекватно и успя да каже само:
- Ми... добре - не искаше Мая да остане с лошо впечатление още на първата среща. Но, докато той беше в лек шок от въпроса, момичето избухна в смях. Едва успя да каже само: „Честит първи април!”... Иван се развесели – макар че се хвана на шегата, нямаше да тръгва за Бургас в 5 часа следобед.
- Оооо, ще видиш! Цяла година ще ти връщам... – закани се той. Но това прозвуча на Мая по-скоро като обещание, а не заплаха.
Те продължиха да се срещат. Всичко беше прекрасно. И двамата харесваха другия повече, отколкото очакваха. И четири месеца по-късно Мая получи годежен пръстен и предложение за брак. Събраха се да живеят заедно, насрочиха дата за сватбата. Направиха си бебе и...
Този път детенцето от другата стая се събуди и прекъсна мислите на майка си. Беше време да става. Приготвиха се за излизане. Като всеки ден. Но днес, по време на разходката, Мая щеше да се срещне с един много далечен спомен...
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми, Мария! Очаквам продължението с нетърпение!
-
Прекрасно продължение, Мария. Поздрави!
-
Винаги ще харесваме чувството за хумор!
Всичко е добре ,когато завършва добре!
Но ти не спираш,Мария!Давай още "мъчи" ни !!! -
Особено ми бе приятно, да прочета точно тази част, където героите са наистина щастливи и взаимно влюбени.
Поздравления -
Лошото е, че в повечето случаи разбираш ,че си бил щастлив дълго след като момента е отлетял.
Поздравления Мария. -
Щастието 4есто е като колело. Веднъж си високо ( http://i68.photobucket.com/albums/i4/vanyom/MAITAPSKI/dice1.gif )
-
Приятели, благодаря, че отново сте тук!
Нели, няма формула... Има мечти, сбъдване, любов, да откриеш себе си в другия... Поздрави!
Дими, надявам се повече хора да могат да се наслаждават на щастието на другите. И самите те да са щастливи! Поздрави!
Марко, не зная кои думички точно имаш предвид... Поздрави!
Радвам сее, когато дная, че написаното то мен действа положително! -
Мария, чудесно си го написала.Хванах две думички, които само ние от любимия град употребяваме и ми стана приятно.Поздрави!
-
Днес съм късметлийка от сутринта.Сега пък с отварянето на сайта срещам теб и твоята прекрасна героиня. Насладих се на щастието на Мая, научих подробности около запознанството и с Иван.Заредих се емоционално, благодарение на теб. Поздрави и прегръдка Дими
-
А какво е щастието? Вероятно съвпадение във времето и пространството на цели,желания, стремежи..Вероятно следствието от тях...няма формула за щастие, макар че всички щастливи семсйства по своему си приличат...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ВаньоМ, то май всичко е като колелото... Поздрави!
Грег, а някои изобщо не разбират и продължават да търсят...щастието! Поздрави!
Миа, това са много мили думи! Поздрави!
Деси, в личните отношения думичката "взаимност" е от огромно значение. Поздрави!
Петър, "най-добрата дреха, която човек може да облече е чувството за хумор!" "Мъчението" скоро свършва. Но имам идея за ... ново!
Веси, прекрасни са и събитията, които се случват на героите! Поздрави!
Жулли, скоро ще е продължението... Поздрави!