Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината земята съхнеше бързо, само тук-там имаше локвички и детето, сякаш нарочно, все ги улучваше. Но Мая се радваше като гледаше как нейното „мишленце” се забавлява; смееше се с глас, тичаше напред, после се връщаше и гушкаше крака на майка си.
И тогава я видя. Вървеше срещу тях – прекрасна, както винаги. Беше с няколко години по-голяма от Мая, но изглеждаше невероятно. И ако имаше жена, която не е модел, която момичето считаше за перфектна, това беше тя – Ирен. Дори името ù беше красиво.
- Здравей! – усмихна ù се Ирен - Ей, сладурче! Ела да те гушна! – тя се наведе и детето обви ръчички около врата ù. Заприказваха се. Познаваха се от преди година... Всъщност Мая я „познаваше” от много, много време. ...