Страсти и разум (ІІ част) - Време за мечти
Времето беше повече от прекрасно. Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. Уж много хора виждат романтика в дъжда или някакво пречистване, но лицата им са тъжни и изпълнени с очакване за края на тази мокра приказка. Един час преди разходката беше валяло, но от топлината земята съхнеше бързо, само тук-там имаше локвички и детето, сякаш нарочно, все ги улучваше. Но Мая се радваше като гледаше как нейното „мишленце” се забавлява; смееше се с глас, тичаше напред, после се връщаше и гушкаше крака на майка си.
И тогава я видя. Вървеше срещу тях – прекрасна, както винаги. Беше с няколко години по-голяма от Мая, но изглеждаше невероятно. И ако имаше жена, която не е модел, която момичето считаше за перфектна, това беше тя – Ирен. Дори името ù беше красиво.
- Здравей! – усмихна ù се Ирен - Ей, сладурче! Ела да те гушна! – тя се наведе и детето обви ръчички около врата ù. Заприказваха се. Познаваха се от преди година... Всъщност Мая я „познаваше” от много, много време... Те учеха в едно и също училище (макар и различен випуск). И всеки път, когато се срещаха, момичето се връщаше назад, в... детството си.
Беше 3 или 4 клас и много беше модерна аеробиката. Книги, предавания, известни личности, които я практикуваха – отвсякъде и всичко беше аеробика. Времената бяха такива, че имаше домове, в които безплатно за ученици (и не само) се организираха различни мероприятия. Трябваше само желание. Ирен и една нейна съученичка водеха курс по аеробика във физкултурния салон на училището. Мая се записа – тя обичаше да спортува, освен това аеробиката беше нещо ново и като че ли за... големи. А кое малко дете не иска да е възрастен? И ето, момиченцето се озова на курс. Бяха около двайсетина деца. Мая не знаеше другите как се чувстват, но тя беше на седмото небе. Стараеше се, искаше да прави всичко както трябва, за да може като порасне да стане като какичката, която им казваше:
- Подскочете... Легнете... Единият крак върху другия... Сега извийте гърбовете като котки... Да, беше много красива. И известна. Момчетата от горните класове все се въртяха около нея. Но за съжаление всичко свърши с края на учебната година. Не знаеха причината, но нямаше повече курс по аеробика. Повечето от децата продължиха да се занимават още известно време – вкъщи или на друго място. Бяха „се запалили”... Времето си вървеше и понякога Мая срещаше Ирен някъде в квартала и винаги се връщаше там... в салона... И винаги в мислите си я свързваше с аеробиката и си представяше как си прави школа...
И така, преди около година, се запознаха. Ирен беше отворила магазинче за детски стоки в квартала и Мая се отбиваше там с детето. И ù разказа за аеробиката. След това прекрасната жена често се замисляше за живота си. Имаше две деца, съпруг, с когото се обичаха... И все още имаше мечта – школата. Мая я беше подсетила. Не че някога е забравяла. Но покрай проблеми и ангажименти... А тя имаше всичка необходимо. Дори беше играла балет. Но винаги, когато се опитваше да мечтае, някоя сметка я връщаше в реалността. Но сега магазинчето вървеше добре. Имаше малко спестени пари; мъжът ù печелеше добре; майка ù вече се пенсионира и можеше да работи в магазинчето... Надяваше се да успее, но и дори да имаше провал, щеше да знае, че е опитала.
И започна да действа. Не си и помисляха да я разубедят – надяваха се, че ще се откаже. Но не. Нямаше връщане назад. Не че искаха да се провали, напротив. Но вече не вярваха, че можеше да се сбъдват мечтите на обикновените хора... И с крачките на тангото - две напред, една назад, след десетина месеца се случи – имаше собствена школа. Не очакваше чудо – опашки от хора да тренират, но са надяваше, че малко по малко нещата ще тръгнат. Естествено, първият записал се беше Мая... Първият от вече многото желаещи за курса по аеробика.
Мая и Ирен си говореха, а детето играеше около тях. Но всеки трябваше да си продължи по пътя и те си взеха довиждане.
- До довечера, в шест, Мая! – махна Ирен.
- Да, в шест! - Беше четвъртък, ден за аеробика. Време за спомени... Когато Мая ставаше отново на 10... И време за сбъдване на мечти...
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Деси, не съм сигурна за находката - все си мисля, че ми е познато от някъде. Благодаря, че отново си тук! Поздрави!
-
Поздравления Мими и аз прочетох и харесах много, а И с крачките на тангото -две напред, една назад- си направила находка, за пръв път чувам това сравнение.Много свежо и приятно поднесена част.
-
Приятели, благодаря ви, че сте тук!
И спомените, и мечтите могат да ни "изкарат" от реалността, но те могат и да ни върнат. Поздрави! -
Добре ми дойде преди лягане.Както винаги си магнетична. Поздрави и прегръдка.
-
"Слънцето топлеше и всички изглеждаха някак по-щастливи и усмихнати. " , но обичам и дъждът... Поздрав! Интересно е !
-
Наистина има романтика в дъжда,Мими...Закара ме на "седмото" небе с
твоя разказ! -
Важното е да следваш мечтите си. Останалото е въпрос и на малко късмет. Поздравления Мария.
-
време за връщане към себе си..
-
"Време за сбъдване на мечти"!
Поздрав! -
Хареса ми, върви плавно и увлича!
-
Най-хубавото време Прочетох с удоволствие, Мими.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
