Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Такива „минимаркетчета” имаше почти във всеки вход. В някои продаваха обувки; други - плодове и зеленчуци; имаше и книжарници, и за вестници; но това беше като повечето, където можеха да се купят хранителни продукти, препарати за бита и, естествено, радости за най-малките – дъвки, бонбони, снаксове... Албена беше към 50-годишна жена, с опит в търговията, лъчезарна, общителна, умееше да „прикотква” клиентите, което беше важно за работата й. Докато работеше за друг, имаше сменничка, която живееше наблизо, но откакто сама си стана шеф, в магазина започна работа снаха й. Синът й – Рангел, зареждаше магазина с опела – доста стар, но вършеше работа, а иначе обичаше мотора си. Не беше най-новият и нев ...