Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Такива „минимаркетчета” имаше почти във всеки вход. В някои продаваха обувки; други - плодове и зеленчуци; имаше и книжарници, и за вестници; но това беше като повечето, където можеха да се купят хранителни продукти, препарати за бита и, естествено, радости за най-малките – дъвки, бонбони, снаксове... Албена беше към 50-годишна жена, с опит в търговията, лъчезарна, общителна, умееше да „прикотква” клиентите, което беше важно за работата й. Докато работеше за друг, имаше сменничка, която живееше наблизо, но откакто сама си стана шеф, в магазина започна работа снаха й. Синът й – Рангел, зареждаше магазина с опела – доста стар, но вършеше работа, а иначе обичаше мотора си. Не беше най-новият и невероятен модел, но това беше негова страст. Събираха се група приятели в някой гараж и се забавляваха. Към тях се присъединяваха нови, някои се появяваха по-рядко. Но със сигурност Рангел предпочиташе, когато не зарежда, да обикаля с приятели или да е с тях някъде – само не и у дома си. Почти не пропускаше рокерски събор, независимо в коя част на България е. Преди „бръмчаха” с приятелката му, Полина, която впоследствие му стана съпруга, но сега тя се грижеше за двете им деца, докато той през голяма част от времето си отказваше да порасне. Поля беше, както тя обичаше да казва , „леко симпатична”, макар че повечето хора я намираха за доста привлекателна. Беше на 24 години , средно висока, слаба, добре сложена. Когато човек я погледнеше, не можеше да каже, че е раждала две деца. Обичаше да се облича секси – къси полички, блузки с големи деколтета; умееше да се гримира и да си наглася прическите – дори се грижеше за тази на свекърва си. Рангел  е ревнуваше и особено като се напиеше и я обиждаше: наричаше я как ли не – „курва”, не можела да се грижи за децата, за къщата и какво ли не. Обиждаше я пред приятели и пред цялата къща. В един апартамент живееха Албена с мъжа си – Камен, Рангел и Поля с двете си деца – на 4 и 1 години и Славка – дъщерята на Албена . Но Поля чувстваше по близка от всички възрастни в къщата приятелката си Ивета. Тя беше малко по-голяма – на 29, омъжена, но нямаше деца. Мъжът й беше моряк, но не искаше да се мести във Варна. Често пътуваше за дълго и Ив оставаше да живее в апартамента само със свекърва си, с която може да се каже не се разбираха зле. Тя разполагаше с времето си и много често беше у Поля или навън с нея, когато излизаше с децата. Имаше много неща, които ги свързват, но и много, които ги правеха различни. Но те не се разминаваха по интереси, а напротив – допълваха се. Близките на Поля се шегуваха, че само дето не си лягат заедно. А в квартала Рангел беше чул, че говорят, че са лесбийки. Разбира се това изобщо не беше вярно, но в обществото, да не говорим за квартала, в който живееха подобни глупави предположения, основани на едно по-дълбоко приятелство са нещо често срещано. Дори съпругът на Поля й го казваше. Мисля си, че някои мъже като знаят що за боклуци са, няма начин как да не изкажат подобна идея...  

Понякога двете момичета се присъединяваха към „мъжете”. Приятелките и съпругите на част от тях – също. И въпреки, че с всички се държаха еднакво, или поне се стараеха, все пак винаги с едни хора човек се разбира по-добре, отколкото с други. И макар да бяха една компания, имаше всякакви типове. Филип беше част от тази компания. Но, за разлика от другите, се сближи повече с Поля и Ивета. Може би защото не беше семеен и си нямаше приятелка. Но той дори предпочиташе да е на кафе или където и да е с двете момичета, отколкото с т. нар. си приятели. Да, излизаше и с тях, но както той казваше – да не му се подиграват или сърдят.  Стараеше се да балансира отношенията си с всички. Филип  имаше сравнително „зрели” мисли за възрастта си. Той беше на 25, но явно животът го беше поочупил по-отрано. Разбираше се добре както с наборката си Поля, така и с по–голямата Ивета. Имаше особено чувство за хумор, което винаги предизвикваше смях у двете приятелки и грозни коментари от страна на Рангел...           

  Полина току-що беше започнала работа в т.нар. „семеен магазин”. Мъжът й се надяваше, че  така ще има по-малко време за Ива и Филип. Но за негово нещастие двете приятелки прекарваха всяка свободна минута заедно, независимо дали ще седнат на касите в магазина, на кафе или у дома. „Обзалагам се, че не можете да не се виждате дори и една седмица” – Рангел се опитваше да ги провокира и успя. Те решиха да му докажат, че могат. Е, не успяха...

Всъщност тях ги вълнуваше кога ще се съберат тримата – Поля, Ива и Филип или както се наричаха „двете гълъбици и Гълъба”. Правиха си страхотни партита или в дома на родителите на Поля, естествено, когато ги нямаше, или у Ива, когато също нямаше никого. Понякога просто отиваха в някое скатано кафе. Тези събирания бяха същинско изпитание за Филип. Но на него му харесваше. Всичко това, което се случваше гъделичкаше самочувствието му. Той беше обект на страстни желания от страна на „двете гълъбици”.

Тази вечер бяха у родителите на Поля. Бяха си взели мезета, алкохол; звучеше готина музика с еротичен привкус – естествено, беше специално подбрана. След не много голямо количество водка двете бяха забравили, че са семейни, а Филип, че си пие ракията със съпрузите им. Той лежеше на леглото с поглед, който и той самият не знаеше какво означава, без риза, с разкопчан панталон... На един стол беше седнала Ив и наблюдаваше Поля. Тя беше на леглото; от няколко секунди се целуваха с Фил и вероятно щяха да продължат, но Полина се дръпна и заигра с език по шията му. Той се беше оставил изцяло на ласките й. А тя жадуваше да му ги даде; отдавна не понасяше докосванията на Рангел. Смееха се и се закачаха, когато тя се насочи към гладките му гърди – момчешки и секси. „Не може да стоиш настрани. Ела при нас!” – Фил покани Ив. „Предпочитам да гледам” – тя не беше забравила мъжа си. А и разликата беше, че го обичаше и за толкова време прекарала сама не беше му изневерявала. Беше й любопитно докъде ще стигнат, но като че не желаеше да участва... Докато „плаваше” някъде с мъжа си, двамата любовчии я дръпнаха на леглото. Започнаха да се боричкат и от време на време си разменяха по някоя целувка, галеха се, кикотеха се... Поля насочи едната си ръка към ципа на Фил, другата той я беше хванал и извил леко зад гърба й. Тя вече докосваше „достойнството” му, когато той й махна ръката. „Отиваме твърде далече!” Този път и двете го нападнаха – щипеха го, галеха го, целуваха го... Но той успя да се измъкне. „Добре ли ви изглеждам като мъртъв Филип? Защото точно така ще ме видите следващия път, ако Рангел разбере нещо.” „Но той няма да разбере!” – сви устни Поля. „Мисля, че е по-разумно да спрем”- Ивета го подкрепи. И те спряха...Тримата лежаха на леглото... Мислеха за станалото. Бяха си преплели телата, но нищо повече. Разбраха се, че „не е разумно”.  

На следващия ден се видяха на кафе. Тримата. Говореха почти както обикновено. Разбира се, предната вечер беше оказала влияние върху отношенията им. Но чувстваха, че са приятели – все още. Може би не и тримата. Поля  го желаеше повече; вероятно защото не стигнаха до края; и не защото се чувстваше отхвърлена, напротив – тя беше убедена, че и той я желае, но го спира това, че е омъжена и то за Рангел. Ивета не знаеше какво да мисли – беше сигурна, че постъпиха правилно, но беше любопитна какво щеше да стане, ако бяха само те двамата; изпитваше повече интерес към Филип, отколкото страстно желание. А Филип – той беше най–объркан: ако каже на някой, че две привлекателни жени са го натискали, а той ги е спрял, ще предизвика две неща у мъжете – първото - мисълта, че е „пе**л”, а второто – ще ми завидят. У жените може би  ще предизвика недоумение – мъж с развита ценностна система! - „Такова животно няма!” Може би причината беше друга. Но кой знае?!

Те имаха още няколко такива събирания в продължение на 3-4 месеца. Но всички завършваха по познатия начин. Продължаваха да си пият кафето – понякога тримата, понякога само Ивета и Филип, когато Поля беше заета с децата или просто нямаше възможност... Постепенно разгорещените им срещи престанаха. Просто се виждаха на кафе. Уж беше като преди, но не съвсем. Някой, като че криеше нещо...