Страсти и разум - Съдбовен обрат

Дори и след купоните, които си правеха – по женски или всички, в личния или по-точно в интимния живот на Полина нямаше особени промени, почти никакви. Тя продължаваше да работи в магазина; да си гледа децата; да изглежда добре; но все още не понасяше Рангел – докосванията му, целувките, дори погледите. Когато той се прибираше вечер, в повечето случаи вмирисан на кебапчета и алкохол, тя се правеше, че спи и се молеше мъжът й да се строполи в неговата половина на леглото... Молеше се да е погълнал такова количество алкохол, че да притъпи всякакви мераци за секс и близост. Отвращаваше я. Толкова много. Но търпеше, заради децата; заради приказките на хората – имаше странно разбиране за тези неща, въпреки че беше младо момиче. По-скоро се страхуваше от Рангел; той я заплашваше, понякога й посягаше.

Най-хубавите моменти бяха, когато него го нямаше и тя излизаше с приятели. Смееха се и се забавляваха; забравяше, или поне така изглеждаше, за всички гадости в живота си. Но въпреки желанието й към Филип и мераците на някои други момчета от компанията, тя не предприемаше нищо... Закачки, флирт, усмивки, влажни погледи... И толкова. Клюкарките в квартала говореха какви ле не глупости, но истината беше тази. Тя не изневери на Рангел. Колкото и възможности да имаше. Поля имаше две приятелки – Ива и Мая, с които споделяше всичко. С тях беше споделила даже, че има намерение да започне на чисто, с децата разбира се, но се страхува. Те се опитваха да я накарат да разбере, че това не е животът, който заслужава; трябва й нещо по-добро... Още повече, че съвсем скоро й се случи нещо, което я накара да почувства малко сигурност и надежда, че няма да остане сама. Освен уверението на родителите й, че ща я подкрепят, каквото и да реши. Но тя не искаше да им е в тежест. Но това, което я накара да се замисли сериозно за промяна беше една среща. Среща с човек, когото не беше забравила. Когото все още обичаше. Нейната голяма ученическа любов – Сашо. Мая не познаваше Поля от гимназията и се учуди, че не са се оженили със Сашо. А съпруг й е станал Рангел. Оказа се, че родителите на голямата й любов не я одобрили, не я харесали за негова жена. Започнали да се вайкат, да говорят, ще си съсипе живота, че вече няма да е техен син и т.н. ако продължат заедно. На един 18 годишен младеж това му идва в повече. А Поля не искала да създава проблеми и го улеснила. С много болка, много сълзи, много любов решила, че всеки си поема пътя. И така тя свързала живота си с Рангел. А Сашо... Той не могъл да обича друга. Вярвал, че тя е жената за него. Заявил, че щом не е тя, няма да е никоя друга. Имал връзки, но във всяко момиче, търсел неговото...

И скоро го срещна. Изглеждаше все така добре, все още се усмихваше. Но когато я видя се засмяха и очите му, сърцето му. Видяха се на кафе. Тя беше с децата, защото нямаше на кого да ги остави. Оказа се, че те го харесаха, макар че не беше тате; той тях – също. И така виждаха се често. Забавляваха се. Поля дори и не мислеше какво може да направи Рангел, ако разбере... И въпреки всичко тя не прекрачи границата. Все пак беше омъжена.

Един ден Рангел пак се прибра пиян. Освен това го бяха ядосали. Говореше глупости, скара се с майка си, с баща си; развика се на децата, на жена си. Тя мълчеше, както никога досега, а това го изнерви още повече. Удари я, и пак, и пак ... Този път прекали. Но едва ли го осъзна с пияния си мозък! Поля се облече и излезе. Без да каже нищо. Изкара си медицинско, подаде жалба и си нае... адвокат. Само Сашо знаеше.  Скоро след това Рангел разбра, че съпругата му иска развод. Нищо не можеше да я разубеди. Още повече, че имаше рамо, на което да се облегне, да разчита. Обещания за промяна – никакъв алкохол, никакъв бой, уважение и т.н. Но тя беше решила. Разводът стана факт.

Мъжете, които толкова време точиха лиги по нея, мислеха, че могат да се възползват, да я утешат. Но вече имаше кой да направи това. Вече имаше и нов дом. Сашо я искаше повече от всякога. И Поля с децата и Сашо заживяха заедно. Този път родителите му мълчаха. Приеха я. Те искаха той да е щастлив, а това беше единственият начин. И те го разбраха, с малко закъснение, но все пак разбраха.

Рангел не страда дълго - той си намери момиче, което го търпя известно време. После друго... Но това не я интересуваше. Тя беше щастлива. И всичко това беше минало. Минало беше и желанието й към Филип. Усещаше, че нещо се случва с него. Усещаше, че и Ива не й казва някои неща. Мая си имаше някаква авантюра... Но и това не я интересуваше. Това беше техния живот. А нейният тепърва предстоеше. Болката и тъгата  бяха в миналото, но за приятелките й – Ива и Мая предстояха...