Дори и след купоните, които си правеха – по женски или всички, в личния или по-точно в интимния живот на Полина нямаше особени промени, почти никакви. Тя продължаваше да работи в магазина; да си гледа децата; да изглежда добре; но все още не понасяше Рангел – докосванията му, целувките, дори погледите. Когато той се прибираше вечер, в повечето случаи вмирисан на кебапчета и алкохол, тя се правеше, че спи и се молеше мъжът й да се строполи в неговата половина на леглото... Молеше се да е погълнал такова количество алкохол, че да притъпи всякакви мераци за секс и близост. Отвращаваше я. Толкова много. Но търпеше, заради децата; заради приказките на хората – имаше странно разбиране за тези неща, въпреки че беше младо момиче. По-скоро се страхуваше от Рангел; той я заплашваше, понякога й посягаше.
Най-хубавите моменти бяха, когато него го нямаше и тя излизаше с приятели. Смееха се и се забавляваха; забравяше, или поне така изглеждаше, за всички гадости в живота си. Но въпреки желанието й к ...