7.07.2009 г., 17:05

Страсти и разум - Съдбовен обрат

1.1K 0 9
4 мин за четене

Дори и след купоните, които си правеха – по женски или всички, в личния или по-точно в интимния живот на Полина нямаше особени промени, почти никакви. Тя продължаваше да работи в магазина; да си гледа децата; да изглежда добре; но все още не понасяше Рангел – докосванията му, целувките, дори погледите. Когато той се прибираше вечер, в повечето случаи вмирисан на кебапчета и алкохол, тя се правеше, че спи и се молеше мъжът й да се строполи в неговата половина на леглото... Молеше се да е погълнал такова количество алкохол, че да притъпи всякакви мераци за секс и близост. Отвращаваше я. Толкова много. Но търпеше, заради децата; заради приказките на хората – имаше странно разбиране за тези неща, въпреки че беше младо момиче. По-скоро се страхуваше от Рангел; той я заплашваше, понякога й посягаше.

Най-хубавите моменти бяха, когато него го нямаше и тя излизаше с приятели. Смееха се и се забавляваха; забравяше, или поне така изглеждаше, за всички гадости в живота си. Но въпреки желанието й към Филип и мераците на някои други момчета от компанията, тя не предприемаше нищо... Закачки, флирт, усмивки, влажни погледи... И толкова. Клюкарките в квартала говореха какви ле не глупости, но истината беше тази. Тя не изневери на Рангел. Колкото и възможности да имаше. Поля имаше две приятелки – Ива и Мая, с които споделяше всичко. С тях беше споделила даже, че има намерение да започне на чисто, с децата разбира се, но се страхува. Те се опитваха да я накарат да разбере, че това не е животът, който заслужава; трябва й нещо по-добро... Още повече, че съвсем скоро й се случи нещо, което я накара да почувства малко сигурност и надежда, че няма да остане сама. Освен уверението на родителите й, че ща я подкрепят, каквото и да реши. Но тя не искаше да им е в тежест. Но това, което я накара да се замисли сериозно за промяна беше една среща. Среща с човек, когото не беше забравила. Когото все още обичаше. Нейната голяма ученическа любов – Сашо. Мая не познаваше Поля от гимназията и се учуди, че не са се оженили със Сашо. А съпруг й е станал Рангел. Оказа се, че родителите на голямата й любов не я одобрили, не я харесали за негова жена. Започнали да се вайкат, да говорят, ще си съсипе живота, че вече няма да е техен син и т.н. ако продължат заедно. На един 18 годишен младеж това му идва в повече. А Поля не искала да създава проблеми и го улеснила. С много болка, много сълзи, много любов решила, че всеки си поема пътя. И така тя свързала живота си с Рангел. А Сашо... Той не могъл да обича друга. Вярвал, че тя е жената за него. Заявил, че щом не е тя, няма да е никоя друга. Имал връзки, но във всяко момиче, търсел неговото...

И скоро го срещна. Изглеждаше все така добре, все още се усмихваше. Но когато я видя се засмяха и очите му, сърцето му. Видяха се на кафе. Тя беше с децата, защото нямаше на кого да ги остави. Оказа се, че те го харесаха, макар че не беше тате; той тях – също. И така виждаха се често. Забавляваха се. Поля дори и не мислеше какво може да направи Рангел, ако разбере... И въпреки всичко тя не прекрачи границата. Все пак беше омъжена.

Един ден Рангел пак се прибра пиян. Освен това го бяха ядосали. Говореше глупости, скара се с майка си, с баща си; развика се на децата, на жена си. Тя мълчеше, както никога досега, а това го изнерви още повече. Удари я, и пак, и пак ... Този път прекали. Но едва ли го осъзна с пияния си мозък! Поля се облече и излезе. Без да каже нищо. Изкара си медицинско, подаде жалба и си нае... адвокат. Само Сашо знаеше.  Скоро след това Рангел разбра, че съпругата му иска развод. Нищо не можеше да я разубеди. Още повече, че имаше рамо, на което да се облегне, да разчита. Обещания за промяна – никакъв алкохол, никакъв бой, уважение и т.н. Но тя беше решила. Разводът стана факт.

Мъжете, които толкова време точиха лиги по нея, мислеха, че могат да се възползват, да я утешат. Но вече имаше кой да направи това. Вече имаше и нов дом. Сашо я искаше повече от всякога. И Поля с децата и Сашо заживяха заедно. Този път родителите му мълчаха. Приеха я. Те искаха той да е щастлив, а това беше единственият начин. И те го разбраха, с малко закъснение, но все пак разбраха.

Рангел не страда дълго - той си намери момиче, което го търпя известно време. После друго... Но това не я интересуваше. Тя беше щастлива. И всичко това беше минало. Минало беше и желанието й към Филип. Усещаше, че нещо се случва с него. Усещаше, че и Ива не й казва някои неща. Мая си имаше някаква авантюра... Но и това не я интересуваше. Това беше техния живот. А нейният тепърва предстоеше. Болката и тъгата  бяха в миналото, но за приятелките й – Ива и Мая предстояха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виолета, благодаря, че прочете и хареса! Повярвай... Поздрави!
  • Толкова хубаво звучи... Наистина ми се прииска да повярвам, че я има и тази страна на нещата... Много ми допадна как пишеш! Поздрав!
  • Георги, Светлана, Петинка, Нели, Марко, благодаря, че четете, харесвате и споделяте! Поздрави!
  • Прочетох, харесах, чакам.Поздрави, Мария!
  • Животът е непредсказуем.. Жалко е когато родителите се намесват във взаимоотношенията на децата си.. макар, че никога не знаеш кое е за добро и кое за лошо.. Поздрави , Мария !

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...