Той

Денят  беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквото и да е, но далече от шумотевицата на града. От доста време той наистина стоеше пред монитора, щракаше с клавиатурата или мишката, но повече като че чуваше щракането на мислите си. На екрана имаше някакви цифри, но пред погледа му беше екипът на фирмата, където работеше – така, както го видя преди около година, когато започна работа. Хората не бяха много, а вниманието му беше насочено към дамската част от състава. Погледът му първо се спря на двете колежки в ъгъла: „Семейни” – каза си Пепо. Така беше. След това видя русата сексбомба, другата руса, която беше сладка, но „дребничка” и Мая. Е, да – по-късно разбра, че се казва така. Но му направи впечатление. И той не знаеше защо. Тъмна коса, тъмни очи, висока, добре сложена, имаше някакъв чар. И толкова. Не беше от екстравагантните дами, които показват крака и цици. Но и Пепо  никога не бе имал самочувствие на красавец. Когато започна, беше „закръглен”, но влезе във форма и сега в костюм изглеждаше дори малко кльощав. Когато човек го погледнеше, виждаше висок, строен, 27-годишен човек, с черна къса коса, тъмнокафяви очи, добре очертани устни – нормално големи, правилен нос. Хубав мъж, но той не мислеше така. Видът и излъчването му напомняха на нещо от „Великият Гетсби”. Особено когато се замислеше за нещо, свързано с чувства, излъчваше романтизъм. Беше споделил с Мая, че не харесва зъбите си, защото били раздалечени, но тя му каза, че раздалечените предни зъби са израз на благородство...

Да... Той я харесваше, само че в момента беше с Мила. Дори и да разкриеше чувствата си, какво щеше да стане? Как щеше да реагира тя? Пък и той беше от хората, които трудно правят първата крачка... Но днес в офиса ... нещо го провокира. Един колега черпеше за сватба. Вдигнаха наздравица и започнаха едни пожелания към несемейните – Жоро, Митака; крайно време било и за Мая... „Ами ние изпратихме Мартата да й оправи инсталацията, та дано стане нещо, ама май- май не се получи. Спят младите, спят...” – възмущаваше се един колега от етажа на Мартин. С Мартин започнаха заедно в офиса. Но Пепо мислеше за друго: „Значи тя си няма никого, но като че ли и не иска. Наранена ли е или е на принципа: на работното място - без  интимни отношения...” Но всичко това го провокира и сега той се чудеше какво да прави. Не беше безразличен, но се плашеше. Той беше по-скоро човек, който не обича промените. И сега... Беше смутен, обезпокоен, дори уплашен. Мая го вълнуваше. Но имаше спирачки и това не беше Мила, тя беше част от тях. Не беше и общата им работа. Той просто държеше на познатото, обичайното. Вече беше направил плановете за бъдещето си, разбира се без малките подробности, които биха могли да се появят... Той надценяваше нуждата си от сигурност. Страхуваше се да поема рискове. Да, всичко около него си беше изиграло ролята – семейството, по-малкият град, откъдето идваше... И макар да живееше в динамичното начало на 21 век, имаше планове... Но това чувство...

Животът му „подари” отношението към парите – семейството му не беше богато. И ето, сега можеше да си позволи толкова много... Парите бяха негова цел! А любовта? Вярно – харесваше му да общува с жените, но в техните очи той искаше да види себе си, възхищението им, желанието им. Обичаше комплиментите и искаше някой до себе си, който да му държи самочувствието будно. Пепо обичаше любовта, обичаше екстаза, възбудата, страстта... И отново се сети за Мая. Така и заспа.

На следващия ден отиде в кабинета й да поговорят. Често разговаряха за това, което той чувства, как възприема живота, за бъдещето и миналото, за Мила... Но този път беше друго. Мая говореше почти както досега – смееше се, дърдореше си, шегуваше се, но все пак усещаше нещо различно... Той искаше да се видят на кафе след работа. Но когато тя каза, уж на шега, че се е надявала да не е като колеги, а „свалка”, той замлъкна; „глътна си граматиката” – както обичаше да казва Мая. Право в целта... Вечерта пиха по бира. Говориха дълго... За много неща... За отношенията между двама души, между тях... Тя го харесваше. Изненада го директността й. Но може би се бяха разбрали, макар и да отказа да отиде у тях. Също и на следващия ден...

Дните минаваха бавно и мъчително. Пепо избягваше да остават насаме. Искаше да е наблизо, но не и да са сами. „Като останем двамата и трудно се въздържам да не те сграбча и метна на някое бюро. На другия ден, след като излизахме, дойдох да разговаряме – усетих допира ти, дъха ти, аромата ти...” Няколко часа по-късно бяха в колата. Пепо мислеше, че сърцето му ще да изскочи... Беше я притиснал толкова силно, че още малко и кокалите й щяха да изпукат. „Не мога да повярвам, че това се случва. Това е като сбъднат сън, мечта – Пепо говореше бързо и объркано – хиляди пъти съм си представял как те прегръщам, целувам, как правим любов..."

Два дни по-късно, в дома на Мая, те се прегръщаха, целуваха, любиха... Беше повече, отколкото очакваше; действителността му хареса повече от фантазиите – това как изглежда без дрехи, какво правеше, нежността... На Мая също й хареса. Изпита удоволствие, каквото отдавна не беше изпитвала... Всъщност отдавна и не беше правила секс. Приключи последната си връзка преди около година и половина – доста време за 30-годишна жена. Но това беше като колелото – казваха хората – не се забравя... А и той знаеше какво прави... И двамата достигнаха върховно удоволствие – докато изучаваха телата си с целувки, с ръце и когато се сляха в едно...

На следващата вечер Пепо беше с Мила. Да, те все още бяха заедно. По-късно щеше да каже на Мая, че е с нея, защото тя ще му помогне, един вид „трамплин” в живота... Докато се любиха... не, той дори не беше сигурен с кого се люби – с Мила или с Мая?! Това с Мая, просто „освежаване” на връзката ли беше!? Опита се да направи нещо ново, различно и с Мила, но свърши както обикновено... Пепо заспа, но този път не просто с фантазии за Мая, вече имаше и спомени. И те, както той казваше, „са по-хубави и от въображението”. На другия ден отново си спомняше и ... „Ще ти скъсам клитора с език, ще изтръгна зърната ти със зъби, ще засмуча устните ти страстно, защото те желая” – Мая получи SMS-а и, докато четеше, я заля вълна от страст, няколко вълни, цялото тяло. Докато тя отговаряше: „Искам да усетя всяка дума. Да те обсипя с целувки и страст в екстаз. И...” на вратата се позвъни. Беше Пепо...

И те усетиха, че са сами; извън света, далече от Мила. Беше просто секс. Страхотен секс... и всичко беше страхотно. Но кой можеше да каже... Пепо се страхуваше, а Мая беше приела, че това е просто някаква игра, някакви сексуални отношение... И двамата се съмняваха...

След четири дни Пепо не дойде, както се бяха уговорили... Мая искаше да разбере какво става: „Не искаш или не можеш да играеш тази игра? И в двата случая – един съвет: Не играй! А може да решиш друго!?”. Пепо трябваше да отговори и то колкото може по-бързо, защото Мила вече отключваше вратата. „Не искам да играя!” Мая четеше съобщението, докато със сладост отдръпваше от ваниловата пурета и леко се усмихваше - с онази особена усмивка на победител!...

След два дни Пепо й се обади... Докато чакаше Мила...