- Къде съм?
Не последва отговор. Около мен всичко беше бяло, все едно срещу ми светеха стотици прожектори. Закрих очите си с ръка преди светлината да е изгорила очите ми и седнах. Накъдето и да се обърнех, ме обгръщаше същата светлина. Без някъде светлината да се променя по какъвто и да е начин. Мястото нямаше нито начало, нито край.
- Няма ли да загасите тия лампи най-сетне? – попитах и присвих очи.
Ярко бялото започваше да ме дразни и се изкушавах да ги затворя. Обаче ме беше страх какво може да стане тогава.
- Грешен въпрос, първородна!
Гласът кънтеше в помещението. Огледах се, но освен заслепяващото бяло около себе си, не виждах нищо друго. Никого. Гласът беше странен, изкривен и не-човешки. Като от компютър, но не съвсем. Каква „първородна“? Вярно, имах двама по-малки братя, но едва ли ставаше дума за нещо подобно.
- А какъв е правилният въпрос? - попитах, в опит да играя по свирката на гласа.
- Защо си тук, първородна?
- И защо съм тук? - повторих и разперих ръце встрани. - Къде ...