Утрото беше мрачно, а в стаята беше топло и задушно. Той стана, отвори прозореца и преброи до 30. Точно на колкото години е. Затвори го бързо, потръпвайки от студа, който навлезе. Начумерен и сърдито, на времето, си направи силно и ароматно кафе в кухнята.
В сребърен поднос добави няколко сладки в чинийка, кана с вода и чаша към нея. Тихо се отправи към спалнята. Седна до прозореца и отвори книгата си. Ароматът на кафе се разнесе из цялата стая. Някой от леглото се размърда. Чу се нежно трептене на сънлив глас. И отново ритмично спокойно дишане...
"- Дано не ни викаш, за да ни покажеш колекцията от изрязаните си нокти, Брен - предупреди голямата сестра - Не беше смешно, дори първия път, когато го направи!" - четеше с поглъщащ интерес, вече половин час и малко, от книгата "Къщата на Тайните" силно промотирана от Дж. К. Роулинг. Леко се подсмихна, когато усети топла прегръдка и гъделичкането на коса по врата си. Последва целувка.
- Добро утро! - промълви Тя.
Той я погледна усмихнат и доволен, през рамото си, сви очи в изпитателен поглед и се изправи. Пое я в обятията си. Направиха две крачки назад и паднаха в измачканите чаршафи и завивки.
- Не мърдай, не дишай! - закачливо й прошепна в ухото и излезе от стаята. След малко повече от минута отвори вратата и я видя облегната на студената стена, в предизвикателна поза, приласкаваща усмивка и леко повдигната вежда. Тя вдигна бавно завивката и я захапа с лек звън в гласа. Той въздъхна силно и неконтролируемо. Тя го чу, а той леко се засрами. Приближи се до нея и с целувка й поднесе горещо кафе.
- Добро утро! - отвърна й Той
© Христо Иванов Todos los derechos reservados