Св. Валентин - вечерта на влюбените
- На моето най-нежно, влюбено момиче!
- Благодаря ти, моя любов - успя да отвърне тя.
Ресторантът беше много уютен и стилен. Създаваше чудесно интимно и едновременно, празнично настроение. Той умееше да избира такива места. Вкусът му никога не го подвеждаше.
Гледаха се влюбено и се възхищаваха един на друг, докато чакаха поръчката. Нейните очи бяха с лек грим и в тях се откриваше някаква възбуда, нещо искрящо. Неговите бяха спокойни, галещи и предразполагащи. Те я наблюдаваха и се наслаждаваха на нейното излъчване. Идваше му да я нацелува лудо още тук. И тя си мислеше нещо подобно: "Ще те схрускам като бучка захар".
Поръчаха си бутилка отлежало „Мерло" и вечеря. Младата сервитьорка ги наблюдаваше и им се радваше истински. Нейното настроение беше добро, защото току-що получи любовно съобщение на мобилния телефон от приятеля си. Те също щяха да празнуват по-късно, след затварянето на ресторанта.
- Щастлив съм, че тази вечер сме заедно с теб, мое съкровище - заговори той с мекия си тембър.
- Чувствам те толкова силно и твоята обич ме прави силен.
- Обичам те, заради всичко, което си и заради усещането, което ми даваш - прошепна тихо тя.
Отпиваха виното на бавни глътки и то разливаше нежна топлина в телата им. Продължаваха да се гледат. Очите им излъчваха най-прекрасната любов, а думите им идваха като че ли някъде от сънищата.
- Наздраве за нашия празник, мое вълшебство! - вдигна чашата си той.
- Наздраве, за нас, за чувствата ни, мой вълшебнико! - отговри тя и чашите им се докоснаха с лек звън.
След като приключиха с вечерята, сервитьорката се приближи и ги попита дали ще си изберат десерт. Той се усмихна и каза :
- Десертът е тук, в тази малка кутийка. Заповядай, мила.
Тя държеше в ръка червената, сърцевидна кутийка и не смееше да я отвори. Но след няколко секунди и този миг дойде. Вътре блестеше златен пръстен с три малки рубина. Зарадва се и очите й почти се напълниха със сълзи от щастие
- А ти пък си моят най-любим десерт! - почти през сълзи му каза тя.
Излязоха навън и се отправиха към апартамента му, по-весели и по-влюбени отвсякога. В стаята се носеше аромат на жасмин и люляк. Той ползваше често онези миризливи китайски пръчици и ароматът им оставаше там дълго след това. Включи червената нощна лампа и запали две високи жълти свещи. Пусна музика и в стаята се разнесе омагьосващият глас на Шаде. После извади опакован подарък, завързан със синя лента и го подаде с думите:
- Това е нещо следдесертно, моя съдба.
- О, стига с твоите изненади, желая те непоносимо - каза тя с блясък в очите.
Развърза лентата и видя комплект луксозно бельо в бледолилав цвят. Хвърли се на врата му и го целуна по меките устни.
- Сега ще го облека за теб, скъпи.
Съблече роклята си и остана пред него чисто гола. Червената светлина я обливаше отстрани и къпеше в приказни отенъци тялото й. Бавно облече бельото и се обърна към него. Беше толкова съвършена и възбуждаща, че той се приближи и наклони глава към нея.
- Ти си моята очарователна лилава орхидея.
Тя усети как устните му докоснаха и засмукаха гърдите й. Всичко се сля в някаква феерия от музика, цветове и ласки. Тя отметна дългата си коса назад и затвори очи. Отпусна се и остави бурните вълни да я отнесат навътре в океана на огнените страсти.
Това беше тяхната незабравима вечер, вечерта на влюбените. Някъде в съзнанието й отново изплува името на ресторанта... „La vita e bella" .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados