СВАТБА
- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума Тоню, като почукваше с бастуна по земята.
- Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като се прозина и премляска с уста.
- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му е харното, а? - Ей на от колко време не е паднало и капка дъжд, а той харно било.
- Аха-а… - прозина се отново Доню.
Тоню го погледна и сбута с лакът: - Аратлик, ти слушаш ли ме или…
- А? Какво? - сепна се Доню. - Как какво, бе! Аз колко време ти приказвам пък ти… - Ех, аратлик, бях се замислил…за какво ми говореше, а?
- За бабината ти трънкина , за т'ва! - ядоса се Тоню.
- Ах, тя баба отдавна е изгнила… умря, завалийката през 60 година.Та, що за нея?
- Ей , аратлик! - почука го с пръст по челото Тоню.- Ти-и, чуваш ли се к'во говориш? Аз ти викам за времето, а ти баба ти кога умряла.
- Така ли ? Щото та чух, че ми викаш бабата, та за това.
- Викам, викам бабинта ти трънкина! - ядоса се още повече Тоню и стана прав. ...