Сватба

                                                                    СВАТБА

- Не върви на хубаво т'ва време, Доньо-о, не върви ти казвам. - продума  Тоню, като почукваше с бастуна по земята.

-  Що-о, харно си е времето. Кво му я. - отвърна му Доню като  се прозина и премляска с уста.

- Ха-а, ти сега ще спориш ли с мене! - ядоса се Тоню . - Кво му  е харното, а? - Ей на  от колко време не  е  паднало и капка дъжд, а  той  харно било.

- Аха-а… - прозина се отново  Доню.

Тоню го  погледна и сбута с лакът: - Аратлик, ти слушаш ли ме  или… 

- А? Какво? - сепна се  Доню. - Как  какво, бе! Аз колко време  ти приказвам пък ти…                                      - Ех, аратлик, бях се замислил…за какво ми говореше, а?

- За бабината ти трънкина , за т'ва! - ядоса се Тоню. 

 - Ах, тя  баба  отдавна  е изгнила… умря, завалийката през 60 година.Та, що  за нея?

- Ей , аратлик! - почука го с пръст по челото Тоню.- Ти-и, чуваш ли се к'во говориш? Аз ти викам за времето, а ти баба ти кога умряла.

- Така ли ? Щото та  чух, че  ми викаш бабата, та за това. 

 - Викам, викам бабинта ти трънкина! - ядоса се още повече Тоню  и стана прав.

- Е хуб'о, де  ама сега  за къде бързаш.Що стана? 

 - Никъде няма да ходя . - наведе се над него  Тоню.- Ами са чудя днеска можем ли се разбра с тебе? 

- Ами ще се разберем, ва аратлик. Що-о, да не са  разберем. 

- Е, т'ва вече не се трай! - дръпна се настрани Тоню. - Ша са разберем  Куков ден! - и тръгна да си върви.                                                                                 

- Чакай, ва аратлик. Що си тръгна ? Нали щяхме да гледаме циганската сватба.- надигна се Доню от пейката.  Тоню махна от далеч с бастуна си и рече нещо,  ама Доню нищо не разбра. 

-Доньо, т'ва  да не сте се скарали нещо с  Тоня ? - обади се дядо Иван Дивото, когато приближи до него.                                                                                 

- Ха-а…що ? - отвърна му Доню.                                                                                            

- Чакай да поседна, че нещо ме въртят , пущините.- седна на пейката Иван и удари с ръка краката си.

- Та-а  викаш не сте се скарали, така ли?

- Кво да делим, пейката ли? -  опря с две ръце Доню на бастуна си и се облегна назад. 

- Па знам ли? Щото като го срещнах, ломотеше нещо, но нищо не му разбрах.  Само чух за някаква  трънка  викаше.                                                                

- Трънка ли ? Аха-а за  бабината трънка става дума. - засмя се срещу него  Тоню.

 - Хм…та-а баба  Стана  я знам…тя  к'ва трънка  е  имала? - учудено  го погледна  Иван. 

- Не бе… ти не ме разбра. Но както и да е. Остави Тоня ще му мине като  на бясно куче тоягите, ами ти къде си ходил?                                                          

- Ах, ходил, лазих аз, ама на моята може ли някой да и излезе на глава. Захарта тук била най евтина,  иди та иди да вземеш някой килограм, че ще правя сладко. Та-а едва се дотътрих до тук.А ти кво правиш?                                                                                                                              

- Нищо! - отвърна му кратко  Доню.                                                                             

- Как така нищо бе ? - загледа го  Иван. - Че  кой те оставя така да правиш нищо? 

 - Ах не е баш  без нищо, щото излязохме с Тоня да гледаме циганската сватба , ама на него се изкриви колата и…                                                                    

- Аха! Разбрах. Циганска сватба ли? Ами ще гледаме, като не правим вече сватби,  к'во ни остава. Щото в днешно време кой друг прави сватба, а?

- Как да правим? Нали виждаш, че вече повечето от младите живеят на семейни начала, без брак…та-а.                                                                                     

- Така е! Прав си. Без брак, няма и семейство, ама нали сме демокрация, всеки  прави що си знае.

- Ха-а тва не  е ли твоята дето иде през мегданя. - посочи  Иван с ръка.

- Ха!  Я чакай да са дигам, че  ей сега ще ме направи на бъз и коприва.- тихо  му  рече Доню и бързо стана и сви зад ъгъла.

- Иване, бре? Не беше ли моя хубостник при тебе? - викна  още от далеч  Матьовица.

 - А-а,така ти се е сторило, ма. Както виждаш сам съм на пейката.- отвърна  и Иван. 

 - Сторило, сторило! Ама и ти  лъжиш като  дърт  циганин Ша му кажа, аз!  Само да се върне ще види той една циганска сватба. Зурните няма  да му стигнат! - ядосано  се врътна тя назад.

- Мале, мале… изхихика се  Иван.- Такава хала  да не ти е в къщи. - рече си той  и се прекръсти.