Сватбата
Свърши се. И оженихме и Безос, не видях някой от вас там,та да разправям. Голяма сватба, голямо нещо. Наредени маси през цялата Венеция, четири музики свирят, на всяко място по едно лимонадено шише ракия. Аз се паднах между една бабичка и едно лапе. Те завалиите им лютяла ракията, та ми ги
харизаха! Питат ме от коя страна съм. Викам на младоженеца. Така ли. То и ние сме от неговата рода а вас не ви знаем. Служили сме заедно казвам. В свързочния полк. Нейсе , успокоиха се.
Народ народ и всичките с подаръци. Пижами! Смята се за изискано така и интимно някак. Аз дадох плик. Не пари, стихотворение им написах в съседна рима. Казват ,че Безос ме псувал после,ама не го вярвам. Бабата пита какво ще ги правят тези пижами. Спокойно, казвам , имат уговорка да ги върнат в магазина.
Цял ден ядене пиене и танци. По едно време обявяват за гостите от България ще пуснем техния химн " , Бяла роза". Няма как играх. И други станаха,ама терсене играят. То и аз бая се бях наквасил, но останах на крака. Безос казват се напил. Като изтрезнял тръгнал да търси булката а тя е канавката с един негов братовчед. Потулиха някак работата, даже хвърли букета момичето. Хвана го едно момче та малко конфуз стана.
Казаха ,че ще карат няколко дни, ама аз се прибрах, заради скандалите в селсъвета. Сигурно още пият ако не са ги изгонили гражданите на Венеция. Не можели да спят. Музика,кючекчийки играят по масите... Разбирам ги.
Да са живи и здрави младите, догодина люлка дет съ вика!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слав Коруба Todos los derechos reservados
