СВАТБАТА НА ДОМЕНИКО
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прекрачи.
- Аз съм лелята на Лаура, ето тук можем да влезем, по-голямата й леля, леля Жозефина. Седни, седни, Доменико. И знаеш ли откъде пътувам, за да дойда на вашата сватба?... О, чак от Гватемала, представяш ли си, Доменико?
- От Гватемала! - каза той и повдигна пеша на сакото си, за да седне. Единият крак на стола се измъкна и Доменико се строполи на пода заедно с разглобения стол. Той се усмихна.
- О, колко глупаво се получи - каза леля Жозефина, - ето един здрав стол.
Тя седна върху него, напъна го с тяло, после го отстъпи на Доменико.
- Много ви благодаря - отвърна той.
Леля Жозефина свали от етажерката един голям буркан, отвори го и мушна в него лъжица.
- Чудесно сладко! - каза тя, изва ...