Свенливият
1 мин за четене
Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Според съседите му Дейвид бил тих и скромен човек и никога не предизвиквал кавги - затова всички те го уважаваха и гледаха на него като на примерен собственик на приятна двуетажна къща в края на "Милдърт Лейн" номер 9.
Дейвид Морис беше най-спокоен, когато беше у дома. Тогава той плуваше в свои води, защото беше сам. Хорското присъствие го притесняваше неимоверно - струваше му се, че всички зяпат в него. Усетеше ли насочен към него поглед, той пламваше целият. А заговореше ли го някой, той започваше да се поти неудържимо и му идваше да се разплаче, макар външно да се сдържаше. Такъв беше още от дете и никога нямаше да се промени. Имаше компютър с включен Интернет, обаче нямаше камера - така можеше да чати спокойно, без да усеща погледите. Когато никой не го виждаше, той се чувстваше спокоен и нормален. Изпращаше електронни писма на красиви жени, с които ако говореше лице в лице, сигурно щеше да получи удар от притеснение.
Псевдонимът, под който пращаше писмата си, беше 2she.
***
Полицаите дойдоха в петък вечерта. Носеха заповед за обиск и той ги пусна да влязат.
Те обиколиха цялата къща, преровиха всички кътчета - и ги намериха. Една по една. Или поне онова, което бе останало от тях. Само безжизнени отрязани глави с изцъклени рибешки очи и лъскави коси, които той редовно миеше и решеше. Така и нямаше да открият телата.
Изнесоха от къщата общо седемдесет и две глави - някои бяха с отдавна изгнила плът и коса и той ги беше захвърлил в килера. Не му трябваха грозни.
Когато започнаха разпита, Дейвид отговаряше едносрично, свел срамежливо глава и с почервенели бузи - като дете, което са хванали да наднича в порносписание.
О, Дейвид Морис беше ужасно свенлив...
Според съседите му Дейвид бил тих и скромен човек и никога не предизвиквал кавги - затова всички те го уважаваха и гледаха на него като на примерен собственик на приятна двуетажна къща в края на "Милдърт Лейн" номер 9.
Дейвид Морис беше най-спокоен, когато беше у дома. Тогава той плуваше в свои води, защото беше сам. Хорското присъствие го притесняваше неимоверно - струваше му се, че всички зяпат в него. Усетеше ли насочен към него поглед, той пламваше целият. А заговореше ли го някой, той започваше да се поти неудържимо и му идваше да се разплаче, макар външно да се сдържаше. Такъв беше още от дете и никога нямаше да се промени. Имаше компютър с включен Интернет, обаче нямаше камера - така можеше да чати спокойно, без да усеща погледите. Когато никой не го виждаше, той се чувстваше спокоен и нормален. Изпращаше електронни писма на красиви жени, с които ако говореше лице в лице, сигурно щеше да получи удар от притеснение.
Псевдонимът, под който пращаше писмата си, беше 2she.
***
Полицаите дойдоха в петък вечерта. Носеха заповед за обиск и той ги пусна да влязат.
Те обиколиха цялата къща, преровиха всички кътчета - и ги намериха. Една по една. Или поне онова, което бе останало от тях. Само безжизнени отрязани глави с изцъклени рибешки очи и лъскави коси, които той редовно миеше и решеше. Така и нямаше да открият телата.
Изнесоха от къщата общо седемдесет и две глави - някои бяха с отдавна изгнила плът и коса и той ги беше захвърлил в килера. Не му трябваха грозни.
Когато започнаха разпита, Дейвид отговаряше едносрично, свел срамежливо глава и с почервенели бузи - като дете, което са хванали да наднича в порносписание.
О, Дейвид Морис беше ужасно свенлив...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Ангелов Todos los derechos reservados
