michael
62 el resultado
1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
963
3
І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...
1183
2
1
Произходи
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и ц ...
803
2
*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...
953
„Не възславяйте деня, преди да е паднала нощта; жена, преди да е родила; меч, преди да е изпитан в битка; девица, преди да е минала под венчило; лед, преди да е преминат; пиво, преди да е изпито.“
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...
Викингска поговорка
*1*
В помещението е топло, уютно и приятно, но от прозореца, до който стоя, се прок ...
1186
1
Умирането на сърцето е нещо, което
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...
811
Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
874
1
„Ето, той е жив, и яде, и пие.
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...
970
4
Глава Четвърта
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...
Имаше дни, в които ù се искаше да е някой друг – поне за момент да размени самоличността си с тази на друг човек. Желанието беше от тези, които по някое време спохождат всеки човек... само дето нея я спохождаше твърде често.
Казваше се Александра (Алекс за приятелите, които в интерес ...
787
2
Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. ...
776
3
(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...
832
1
О, там черният звънар,
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
Смел и твърд,
Бий на смърт –
Смърт!
Той над всички горд стои ...
997
4
Създаден бе от камък, а сърцето му беше стоманено.
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
860
1
Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и д ...
964
Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...
958
Верният път е само един – погрешните са хиляди.
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
Персийска поговорка
Всички ги чака една нощ (смърт?)
Omnes una manet nox
Хораций ...
846
І.
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...
Тази година зимата се бе оказала дълга, тъжна и безкрайно самотна. Дебела бяла пелена покриваше земята, Старата гора бе утихнала и само дрезгавите гласове на враните нарушаваха мъртвешкото спокойствие.
Реката бълбукаше и шепнеше потайно по средата на малката долчинка в самия край на Гората, близо ...
906
1
Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...
844
3
"Добре дошла, Аби!"
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
Този надпис ме посрещна, щом влязох в ARC. Последните пет месеца бях ад. Сама в моя апартамент, докато Конър прекарва по 24 часа на денонощието тук. По дяволите, как можах да си счупя крака! Беше... глупаво. Или щеше да бъде, ако не беше толкова трагично. Е, от всичко това имаше ...
2629
Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
1453
2
Фен-фикшън към британския сай-фай сериал Primeval.
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...
942
Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...
1152
5
"Моята цел е да направим нещо красиво от нещо несъвършено. Ако има неща, които не служат на целите на обществото по начина, по който трябва, кой може да каже, че ние не можем и не трябва да променим това? Моята цел в живота е да се уверя, че всички, и всичко вършат работа, която ще подобри нашето ка ...
1028
Нови миризми.
Нов шум.
Плячка.
Стадото Титанозаври наброяваше около петдесет екземпляра и вдигаше страхотен шум, докато членовете му бавно напредваха през пустинната равнина към иглолистната гора, тъмнееща пред тях.
Младите титанозаври - към шест метра дълги, нервно обикаляха в периферията на стадот ...
Нов шум.
Плячка.
Стадото Титанозаври наброяваше около петдесет екземпляра и вдигаше страхотен шум, докато членовете му бавно напредваха през пустинната равнина към иглолистната гора, тъмнееща пред тях.
Младите титанозаври - към шест метра дълги, нервно обикаляха в периферията на стадот ...
4411
1
ДЕН ПЪРВИ: ЛЕГЕНДИ
1. ЛОС АНЖЕЛИС
- Докато бил на езерото Теле, Африка, американският инженер Херман Регустерес чул странна история, разказана му от местните жители. Те твърдели, че няколко месеца преди това - тоест през февруари, 1981 година, във водите на езерото били намерени мъртвите тела на три ...
1. ЛОС АНЖЕЛИС
- Докато бил на езерото Теле, Африка, американският инженер Херман Регустерес чул странна история, разказана му от местните жители. Те твърдели, че няколко месеца преди това - тоест през февруари, 1981 година, във водите на езерото били намерени мъртвите тела на три ...
2029
1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато ...
1316
3
ПЪРВО
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...
Вещицата клечеше пред прихлупената землянка и на пръв поглед изглеждаше мъртва - замръзнала в позата, в която я е оставил Последният*. Пламъците на огъня хвърляха трепкащи отражения върху сведената й глава, очите под затворените клепачи не помръдваха. Съсухрената, древна кожа изглеждаше невъоб ...
1006
2
І.
Мъжът пристъпваше бавно по смълчаната улица, а пустинята го следваше по петите.
Вятърът навяваше пясък върху опустелия път, свиреше в стрехите на притъмнелите, мъртви къщи от двете страни и нашепваше древни слова в тишината.
Сивите очи на непознатия се плъзгаха по околните сгради, сякаш се опитва ...
Мъжът пристъпваше бавно по смълчаната улица, а пустинята го следваше по петите.
Вятърът навяваше пясък върху опустелия път, свиреше в стрехите на притъмнелите, мъртви къщи от двете страни и нашепваше древни слова в тишината.
Сивите очи на непознатия се плъзгаха по околните сгради, сякаш се опитва ...
904
4
Така и не разбра какво го събуди - остана само голият, свършен факт. Той отвори очи и видя, че огънят отдавна е изгаснал, а над цялото поле е изгряла ярката пълна луна. Примигна и се надигна на лакът. Вратът му изпука и той присви очи... и се сепна, внезапно доловил нещо в тихата лятна нощ. Звук. Ня ...
1220
2
- Барикадирайте вратите! - изкрещя един нисък, възпълен мъж и гласът му се понесе над настъпилия хаос.
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...
Неколцина го послушаха. Останалите се бяха скупчили като стадо овце в средата на помещението.
Отвън, в мрака, настъпваха мъже и жени със свръхмодерни оръжия - картечници, огнехвъргачки, дори пренос ...
989
2
Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...
965
4
Прасето или онова, което беше останало от него, лежеше на една страна върху покритата с роса трева. Близо до останките росата имаше наситения кафеникав цвят на засъхваща кръв.
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...
1088
6
Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...
911
2
***
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
С един-единствен удар палачът отсече главата на осъдения. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по сочната трева. Един от конете се изправи на задните си крака и изцвили пронизително. Наложи се неколцина мъже да го укротяват, за да не побегне. Арврен не можеше да откъсне очи от кръвта.
Тълпата ...
1010
Знам, по-добре да спра да опитвам,
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
знаеш, че не може да се отрече,
няма да проявя никаква милост към теб сега.
Знам, по-добре е да спра да вярвам.
Знам, че няма връщане назад. ...
1146
8
ПЪРВА ЧАСТ
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
ОКОТО НА БУРЯТА
ПЪРВО: ВЕСТОНОСЕЦЪТ
- Изпъни веригите! - изкрещя някой сред пурпурния хаос. - Изпъни проклетите вериги!
Заповедта беше изпълнена - дебелите сребристи вериги с яростно дрънчене се опънаха почти до скъсване. Яките мъже, които ги държаха, напрягаха мускули до краен предел под ...
883
1
ВЛЕДЕНЕНИТЕ ЗЕМИ
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина ...
1075
4
Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...
Споре ...
1380
3
Нощта обгръща света в черното си було, светлините на къщите една по една угасват - само уличните фенери разпръскват светлината на бледи кръгове. Луната се е скрила зад облаците, вещаещи дъжд. Плътна тишина наляга градчето - не трополят карети, не се вайкат ограбени търговци, не подтичват весело деца ...
1239
4
Мъжът спря предпазливо и внимателно се ослуша, за да разбере дали собствениците на къщата действително спят - да не би някой да го дебнеше в мрака. Остана така дълго, дълго време.
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...
871
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
