Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната операция. Вече не помнеше колко са. Вземаха го, караха го, упойка, операция, после пак в реанимацията и отново, и отново.
Погледът му бавно се плъзна към безбройните маркучи и системи, с които беше свързан. После се премести надолу към краката му. Левият лежеше изпънат и неподвижен, омотан в превръзки. Край него се беше образувало тъмно, влажно петно. Опита се да го размърда, но не успя. Напрегна цялата си воля, доколкото му беше останала от упойките, да раздвижи поне пръстите си. За момент му се стори, че единият помръдна. Това го накара да се усмихне за момент. Но скоро усмивката му угасна, защото видя как бяха почернели около ноктите.
Вратата на реанимацията се отвори и вътре един по един з ...