Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.

Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя ме научи да си връзвам обувките. Мама не можа, защото е много заета...

Мама работи като секретарка. Все ми обещава да ме води на нейната работа, обаче още не е. Мисля, че работи нещо, за което й трябват лъскави червени нокти, скъпи дрехи и свежо лице. Вечер преди да си легне се маже с пластелин на прах. По лицето. И прилича на Мумията. Татко много не я харесва така. Мръщи се и й казва, че ще му падне рейтингът. Мама се смее. Как няма да се смее... Когато на татко не му е паднал рейтингът, мама така плаче нощем, че косите ми настръхват. Рейтингът на татко много я тормози... Не знам какво й прави и защо татко позволява това да се случва. Веднъж го питах и той отначало не ме разбра, после се смя много и ми каза, че ще разбера, когато порасна. Но защо чак тогава – не ми обясни. Явно е свързано нещо с карането на кола и с високите токчета, защото и за тия работи трябва да съм голяма.

Татко е нехранимайко. Така казва баба Мила, на майка майка й. Сигурно, защото не храни мама. Ама тя мама може и сама да се храни. Освен, че е нехранимайко, татко е и полицай. Гони лошите и като ги хване – те му дават пари. Защо не му дават пари без да ги гони – не знам. Хем знаят, че няма къде да ходят...

Лошите винаги имат много пари. Хем си плащат, хем имат. Трябва да кажа на татко да стане лош. Тогава няма да гони никого, ама няма и да бяга от полицаите. Щом срещне полицай – ще му плаща и ... готово.

Аз, когато порасна ще се оженя. За Леонардо Ди Каприо. Мисля, че го обичам, нищо че е много стар за мене. Виждала съм го как се целува. В “Титаник”. Там умря, за да спаси гаджето си. От тогава съм решила, че ще се оженя за него. Дано да не му е много висок рейтингът обаче...

Следва продължение....


От дълго време не съм на детска, защото имам шарка. Гледа ме баба Мила. Мама не може да отсъства от работа, тъкмо била влязла под кожата на шефа. Той наистина има много свободно място под кожата си - виждала съм го. На рождения ден на мама. Ама май не е лесно да влезеш там.
Баба Мила е много добра с мен. Чете ми приказки. От една голяма книжка. И чете хубаво. Преправя си гласа. Може да говори като змей.
Вчера й казах как мама плаче силно понякога, когато онзи гаден висок рейтинг я тормози. Баба Мила се изчерви цялата. И по шията й даже се появиха червени петна... После каза, че хубавите ябълки ги ядели свинете. Слава Богу, не каза нищо лошо за татко. Аз така си и знаех - той не е виновен. Явно Рейтингът е по-силен от него. Само не ми стана много ясно това с ябълките и свинете, ама карай - като порасна..
Баба Мила живее сама. Дядо Игнат е умрял преди да се родя аз. От рак. Раците са отровни, защо хората ги ядат - не зная. Та, така... Апартаментът на баба е голям. Има вана в банята и аз много обичам да плувам в нея, но сега - не може. Не е хубаво за шарката ми.

Мама идва почти всяка вечер да ме вижда, а татко ми се обажда по телефона. Сутрин. Вечер работел до късно. Лошите ги има най-много вечер.

Снощи, когато мама дойде - очите й бяха зачервени. Баба я попита какво е станало и тя се разплака. Каза, че на Мишо майка му й се обадила по телефона. Мишо е мой приятел от детската. Та майка му на Мишо й казала, че госпожа Петрова била в болницата. Някакви маркомани я пребили. Аз съм чувала и преди за маркоманите. Те си бият едни много скъпи инжекции. И не ги е страх. Мен много ме е страх от инжекции.
Същите тия луди хора пребили госпожа Петрова и й взели 20 лева. Толкова имала в чантата си. Не е трябвало да я пребиват. Тя и сама щеше да им ги даде... Толкова е добра!
Много ми е мъчно за нея. Разплаках се и аз. Казах на мама да накара татко да ги хване и да не ги пуска, дори и да му дадат много пари. Ама те и без това сигурно нямат - щом са взели от госпожа Петрова.
Дано, когато оздравея и се върна в детската, госпожата да е там....

Следва продължение....

Оздравях. Баба Мила каза, че ме е опазила и няма да имам белези от шарката. Нощем ми слагаше на ръцете ръкавички - като се чеша да не разранявам пъпките. Много ме сърбяха... Ама ми мина вече.

Тази сутрин тате дойде да ме взема и ме закара на детска градина. Татко е много нервен, след като се срещне с баба. Когато останахме сами я нарече "стара чанта" и "флигорна". Цял път говори лоши работи. Викаше на другите "педали", защото караха бавно. На един светофар обаче и той се забави, добре че му казах, че педалите вече тръгнаха... Иначе щеше да светне пак червено.
Тате, когато ме оставя в детската, винаги ме целува по бузката с бемката, а мама по другата. Днес тате забрави да ме целуне. Много бързаше... Може би гони хулиганите, дето пребиха госпожа Петрова.
Нея още я няма. Питах госпожа Методиева дали ще се върне скоро, но тя замълча. После Мишо ми каза, че госпожа Петрова била в "кома", което ще рече, че е в несвяст.
Госпожа Методиева е млада и пуши цигари. Мама също пуши. И баба Льонка (на татко майка му) нищо, че не е млада.
Ама госпожата пуши в тоалетната, защото не й дават в стаите, в които седим ние. И на двора не й дават да пуши.
А мама пуши навсякъде и после си мие зъбите - да са й бели.

Та, така... Госпожа Методиева не може да пее хубаво. Гласът й е много тънък. И приказки не знае да разказва... Ние си играем сами.
В нашата група има една Симона, която е много гадна.Има златен пръстен и се хвали, че били много богати... Нали, ако са богати ще й вземат жена да я гледа? Лъже! Казва, че е пътувала със самолет много пъти и че нашата кола е смешна.
Нашата кола е хубава! Червена е и има прозорец на тавана...
Някой ден ще й оскубя буклите на тая Симона. Нищо, че мама не дава!

За обяд имахме доматена супа и кремвирши. Десертът беше ябълка... Лелките все ни карат да си изяждаме цялата супа. Ако не си изядем кремвиршите не ни се карат... Аз мразя доматена супа. Има люспи в нея и няма сол. Казах, че ме боли корема и не ядох...

След обяд ни изведоха на двора. Играхме на пясъка и аз хвърлих малко пясък в очите на Симона. Ей, така... Исках да плаче. Тя се разциври силно, дойде госпожа Методиева и ми се скара. Каза, че ще говори с мама. Симона веднага спря да циври. Гаднярка!
Сега седя на пейката и си мисля за живота. Ще кажа на тате да купи нова кола...

Следва продължение...