На улица „Задънена” се намираше малко кокетно магазинче с помпозното име: „Сбъднати желания”.
Прокурорът Ричард влезе в магазинчето с цялата си тежест. Тежаха му годините, мрачното, черно куфарче с делата за целия месец, обувките с дебела подметка, възпълния корем и жегата, която се спускаше изпод шапката му на тежки капки пот.
Изабел, продавачката в това невероятно място, го посрещна усмихната и лъчезарна. Пред погледа на прокурора се изправи привидение в червена рокля, дълги, руси коси и смарагдово- зелени очи. Под чипия нос се разполагаше голяма сочна уста.
- Какво мога да направя за Вас? – попита Изабела.
- Свирка. Направи ми свирка- изгрухтя прокурорът.
След няколко минути Изабела беше готова със свирката. Ричард видимо доволен се усмихна и я попита на свой ред:
-Какво мога да направя за теб?
- Убийте ме – помоли продавачката усмихнато.
- Да те убия ли? Свирката е хубава, но не чак толкова, че да те убия.
- А ако не беше хубава щяхте ли да ме убиете?
- Не мисля!- отсече прокурора ...