Свирка

На улица „Задънена” се намираше малко кокетно магазинче с помпозното име: „Сбъднати желания”.

Прокурорът Ричард влезе в магазинчето с цялата си тежест. Тежаха му годините, мрачното, черно куфарче с делата за целия месец, обувките с дебела подметка, възпълния корем и жегата, която се спускаше изпод шапката му на тежки капки пот.

Изабел, продавачката в това невероятно място, го посрещна усмихната и лъчезарна. Пред погледа на прокурора се изправи привидение в червена рокля, дълги, руси коси и смарагдово- зелени очи. Под чипия нос се разполагаше голяма сочна уста.

- Какво мога да направя за Вас? – попита Изабела.

- Свирка. Направи ми свирка- изгрухтя прокурорът.

След няколко минути Изабела беше готова със свирката. Ричард видимо доволен се усмихна и я попита на свой ред:

-Какво мога да направя за теб?

- Убийте ме – помоли продавачката усмихнато.

- Да те убия ли? Свирката е хубава, но не чак толкова, че да те убия.

- А ако не беше хубава щяхте ли да ме убиете?

- Не мисля!- отсече прокурора - Дори и най-лошата свирка не заслужава да се убие, заради нея.

-А ако ви кажа, че след като ме убиете, свирката ще може да ви изпълни три желания.

-Сериозно ли?

-Да, трябва да ме убиете, за да може да проработи. Убивате ме, а след това си пожелавате нещо и изсвирвате с нея.

Секунди по-късно прокурорът Ричард застреля хладнокръвно Изабел. На пода се свлече младото й тяло, а тънките струйки кръв бавно се сливаха с роклята й.

Ричард съобрази, че първото му желание ще бъде да я съживи, а после да си поръча поне дузина свирки.

Започна да свири, Изабел отвори смарагдовите си очи, усмихна се сякаш нищо не е било и се зае да направи поредната свирка.

Финал 2

Секунди по-късно прокурорът Ричард застреля хладнокръвно Изабел. На пода се свлече младото й тяло, а тънките струйки кръв бавно се сливаха с роклята й.

Ричард съобрази, че първото му желание ще бъде да я съживи, а после да си поръча поне дузина свирки.

Започна да свири и 20 минути по-късно, когато в магазина се събраха всички минувачи от улица „Задънена”, той осъзна, че тя никога не ще отвори очи.

„Прав беше баща ми – помисли си Ричард- на жена да нямаш вяра”.