Ще ви разкажа за един мой човек, който е смотаняк и инвалид едновременно, от първо лице. Имената са променени.
Събуждам се... ебе ми се. Затварям очи за пет минути, отварям ги – пак ми се ебе. Всяка свободна секунда мисля за чукане, а когато съм зает, мисля за секс. Мастурбирам набързо. Избърсвам оклепаното със специалната си кърпа. Паля цигара – досира ми се. Набирам се с мъка(щото надебелях) на винкела до леглото, драпайки за количката. Тръшвам се и почвам със зор да бъхтя към клозета. Тоя път няма поражения. Викам на майка, да идва да ме къпе. После ям пържени филии. И така нататък всеки ден. Парализиран съм вече 26 години. Татко умря в катастрофата, когато бях на три. Кръстили ме Радостин – баси гаврата - не съществува нищо радостно в мен. Нямам интереси и хоби. Външно приличам на удавен глиган. Но най ме мъчи, че не съм ебал, че жена не е ме прегръщала по оня начин. Ще стана на 30, на 40... и ще пукна като една развалена, неизпразнена консерва. Може да съм тъп и с мъртви крака, но ...