Свирка за лекарство

           Ще ви разкажа за един мой човек, който е смотаняк и инвалид едновременно, от първо лице. Имената са променени.

           Събуждам се... ебе ми се. Затварям очи за пет минути, отварям ги – пак ми се ебе. Всяка свободна секунда мисля за чукане, а когато съм зает, мисля за секс. Мастурбирам набързо. Избърсвам оклепаното със специалната си кърпа. Паля цигара – досира ми се. Набирам се с мъка(щото надебелях) на винкела до леглото, драпайки за количката. Тръшвам се и почвам със зор да бъхтя към клозета. Тоя път няма поражения. Викам на майка, да идва да ме къпе. После ям пържени филии. И така нататък всеки ден. Парализиран съм вече 26 години. Татко умря в катастрофата, когато бях на три. Кръстили ме Радостин – баси гаврата - не съществува нищо радостно в мен. Нямам интереси и хоби. Външно приличам на удавен глиган. Но най ме мъчи, че не съм ебал, че жена не е ме прегръщала по оня начин. Ще стана на 30, на 40... и ще пукна като една развалена, неизпразнена консерва. Може да съм тъп и с мъртви крака, но жаждата за съвокупление, ме спираше да скоча(хахххаха) от някъде(само от прозореца, щото не излизах). Молех майка, да ми викне някоя циганка, но тя винаги твърдо казваше, че такива личности не били подходящи за мъж като мен. Къ’в мъж ма майко ?!
            Обикновено започвам да пия около един на обед – първо малко се самосъжалявам, после се ядосвам, а като ме хване ракията, пея с групата, дето съм си пуснал. Наливам се тъй един ден, а на вратата се похлопа. Обяснил съм на майка да ме безпокои, само ако умира. Лопането се повтори. Разярено извиках „отваряй”. Влязоха родителката ми и някаква нейна позната. Казах им да се махат, а те сякаш глухи наобиколиха количката ми, вдигайки врява за умнотата, красотата и великите ми способности. Тъкмо се оглеждах с какво по-тежко да им сцепя главите, когато на прага на стаята ми застана няк’ва просякиня. Дъртите весело ни представиха, аз съм бил Радо, а тя Светла, изнизвайки се заговорнически. Тая седна некоординирано на отсрещното легло, махайки припряно касетите ми изпод задника си. Ебахти жалкото същество – крива прическа, клошарски дрехи, мръсни нокти. Разбрах, че е сляпа. Майка ми беше уредила среща с друг инвалид. Никога не ми е било по-тъпо. След 20 минути намалих музиката... викам и: „свирки правиш ли ма” ? Тая тихо отговори: „как тъй свирки”. Ебаси простата. Набичих касетофона и продължих да си пия. Обръщам се след малко, тъпачката все така си седи – събрала ръце и крака, „гледа” в килима. Рекох: „знаеш ли кой е Брус Дикинсън”. Не знаела. Малоумна работа. Заебах я окончателно. Час и половина идиотката седя на леглото като мумия. После майка и я взе и отпрашиха. Докато лъсках вечерта, обаче мислех само за нея. Беше чиста някак по детски, красива и слаба на кабел. Реших да я използвам. Обадих и се, дойде, ебах я, наклепа ме с кървища, духа ми... и така бая месеци. Сядаше на кура ми и скромно поемаше оргазмите. После си пусках музика и пиех, а тя стоеше с часове няма на другото легло.
             Един ден тъкмо махах бандерола на бутилката водка, когато по телевизора „тържествено” съобщиха, за някаква сляпа девойка, дето я блъснало Ауди, на пешеходна пътека в Пловдив. Хахаххаа викам си: ми да се е оглеждала тъпачката. Внезапно ми умря кръвообръщението. Ами ако беше Светла. Набирам я бързо с потни ръце – не вдига. Паникьосах се. Звъня на загубената и майка – няк’ва ми вика, че телефонът бил извън нам к’во си. Звъня в полицията – не можело да ми кажат името на пострадалата, ма тъй и тъй била мъртва – к’во ми пукало, като не съм бил роднина. Треперех целия, жалкото сляпо момиче беше пукнало. Видях тунела... видях и точно как ще се хвърля от прозореца.
              Тя се появи на вратата на стаята ми. Цял ден не излизала, но за сметка на това си изтървала телефона в клозета. Подсякох я с инвалидния стол, събаряйки я на килима. Пълзешком я затиснах с туловището си и се разплаках връз нея, много плаках. Казахме си, че се обичаме, а дългите и пръсти рошеха свинския ми врат.

               На тия хора им се родиха две деца. Тъпия инвалид Радостин и Светла направиха бетонно семейство. Никога няма да забравя как играха на моята сватба – сляпата на летяща къртица съпруга, смеейки се въртеше стола на сакатия си мъж, а той правеше откачени движения с ръце, квичейки доволно. Рожбите им весело танцуваха около тях...