Свободен
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. Затварям очи. Тогава ме заливат като огромна вълна спомените и виденията от последните дни...
Блясва светкавица и осветява сцена:
Стоя на колене пред годеницата ми Силвия с протегнати ръце, държащи кутийка с пръстен. Виждам златистите й коси, полузакриващи красивото лице, спуснатите дълги ресници над сините очи и чакам затаил дъх. Секунди, точещи се като часове. Заобиколени сме от много хора, все близки, приятели и колеги. Любимите устни потрепват, изкривяват се в презрителна усмивка и чувам съскащ глас - "Какво си въобразяваш? Тъпак!"
...
Трряаасс...
Ослепителна светлина и нов кадър:
Държа проекта в ръце, плод на много усилия, вдъхновение и безсънни нощи и чакам пред кабинета на директора, з ...