Любовта ще победи накрая всеки зъл дух у човека.
Любовта е забравена от хорското сърце.
Сега живеем инстинктивно, вместо да ползваме интуицията и разума си. Животът не ни създава проблеми - ние сами ги създаваме.
Безкрайни възможности, всяко препядствие за мен е предизвикателство. Така ме гледат жените привлекателно, проверка правят долу щателно. И вадим доказателство - голямо е и няма обстоятелство от тях да видим ний предателство.
Не им вярвай много, знай от мен, че никой не ме търси - празен сив ден.
А всеки 2-ри кретен на море прави тен. Победата седи във мен.
Мълча си здраво, карам ден за ден. Октомври необикновен, аз от него съм пленен. И няма в градината ми плесен. Тръгна ли надолу звънят сирени като Биг Бен. Бъди ми Биг Фен, ще реновирам този сутерен, работническо дело, курви, бело - мига е избледнел... Опитах да си спомня как бях толкоз смел, толкова вглъбен в тази градинарска самоцел. Животът не е розов и мечтата не ми е да живея на остров, искам да отглеждам без да се оглеждам - просто е. Мълчим и вдигаме тостове. Законите са в наще лапи, преплетени и скрити във долапи моите "главки", лекуват силни спазми. Кога момичето ще разтопи леда, замръзнал в чакане за нейната несигурна поява. Седа и мисля, вяра и надежда няма - само обичта остава, докато се опитвам да забравя, темпото няма да забавя хич пич, добре е как съм се унесъл във любовен кич. Градината превърнахме в леха. Лехата във храна за червеите. Така ли мислят като мен плебеите? Патрициите аристократи завладяваха света, ще си изпатим. Нека вечно да мълча. Когато тихо живея тихо ще умра. Това е и стиха без име... Вечерта е тиха. Кротичко лежа и боря се да не бъда сприхав, хилав, какъв съм аз за нея - никъв...
За тва изобщо не я питах и я исках и любов изпитвах, в нейния ум аз не прониквах. С това аз вече свиквах. Идвах си във селото мълчейки. Гледах си цветята и поливах. Когато не очаквам нищо не би трябвало да съм разочарован, но разцъфтелите цветя - тяхната красота не подозирах. Бях приятно изненадан, сутрин вече рано ставам. На готово аз не се надявам. Най-доброто от себе си на другите ще давам.
Не омраза, а любов дарявам и си отпечатвам етикет, златното правило- в извънредна епидемиологична обстановка е да не знаят къде си и цветята да не ти откъснат - тогава истините и лъжите лъсват. Вече не ще лъскам, пръскам, а ще тичам и ще бързам, млъквам, движа се нагоре и надолу, със пиче голо да бъда няма да е нищо ново.
Продължавам като единак играя соло.
Вървя към моето село, има цвете ново.
Преглеждам го да не е болно.
Преполивам го неволно.
След 5 месеца цъфти цвете-цъфтящо.
И е готово всичко, толкова е завладяващо.
Нося, нося, нося го в нещо подплътяващо.
Разхождам се по улица загадъчно.
Дано за есента да е достатъчно !!!
Новото начало води ли до нови по-добри резултати?
Липсват ми мръснишките разврати летни,
когато пълно е със мацки секси,
мечтите ми отдавна не са детски.
Златното мълчание, тръгвам с Кораба Радецки.
Правило 1 при нас е мълчание и алъжвериж.
Алъжверижа кат се скъса на топло ти ще спиш!
Чак тогава аз разбрах колко важно е да си мълчиш,
езика е зад зъбите ми и така пак минах метър,
пуша за 1 мин. 0,5г., ако не вярваш пусни си хронометър,
Поздрави на цар Иван-Александър, Иван-Асен,
Ивайло и цар Петър!!!
Време е за епилог, с "тях" не водя диалог...
"Те" си имат палка, глог. Конопа ми ще е жесток.
Защото ми помага Бог, значи всичко ще е ток.
Не искам да съм лош пророк, за тва насочвам си мисловния поток към следващия ми порок. Слуга на Бог, натурален освежаващ сок от портокал запивам, след валежи най-спокоен заспивам.
Утре си отивам, други изходи не виждам.
Извода е че не трябва на никой да завиждам,
а трябва моите цели да задвижвам,
няма да засаждам, няма да приказвам, няма да досаждам, няма номерца да ви погаждам. Като феникс от пепелта се раждам.
На никого не се обаждам, и психически никого не смачквам.
Трябва си и да си бачкам, иначе само ще го мачкам.
Извода е Правило 1-няма второ правило, момчето  [аз] ако е забравило значи всичко е загубено. Харесвам жени да ме гледат влюбено!
Довиждане, приятна вечер! Ям бисквити Траяна и пуша марихуана, но сега няма !