22.11.2020 г., 0:22

Свободен и освободен

570 1 1
3 мин за четене

Любовта ще победи накрая всеки зъл дух у човека.
Любовта е забравена от хорското сърце.
Сега живеем инстинктивно, вместо да ползваме интуицията и разума си. Животът не ни създава проблеми - ние сами ги създаваме.
Безкрайни възможности, всяко препядствие за мен е предизвикателство. Така ме гледат жените привлекателно, проверка правят долу щателно. И вадим доказателство - голямо е и няма обстоятелство от тях да видим ний предателство.
Не им вярвай много, знай от мен, че никой не ме търси - празен сив ден.
А всеки 2-ри кретен на море прави тен. Победата седи във мен.
Мълча си здраво, карам ден за ден. Октомври необикновен, аз от него съм пленен. И няма в градината ми плесен. Тръгна ли надолу звънят сирени като Биг Бен. Бъди ми Биг Фен, ще реновирам този сутерен, работническо дело, курви, бело - мига е избледнел... Опитах да си спомня как бях толкоз смел, толкова вглъбен в тази градинарска самоцел. Животът не е розов и мечтата не ми е да живея на остров, искам да отглеждам без да се оглеждам - просто е. Мълчим и вдигаме тостове. Законите са в наще лапи, преплетени и скрити във долапи моите "главки", лекуват силни спазми. Кога момичето ще разтопи леда, замръзнал в чакане за нейната несигурна поява. Седа и мисля, вяра и надежда няма - само обичта остава, докато се опитвам да забравя, темпото няма да забавя хич пич, добре е как съм се унесъл във любовен кич. Градината превърнахме в леха. Лехата във храна за червеите. Така ли мислят като мен плебеите? Патрициите аристократи завладяваха света, ще си изпатим. Нека вечно да мълча. Когато тихо живея тихо ще умра. Това е и стиха без име... Вечерта е тиха. Кротичко лежа и боря се да не бъда сприхав, хилав, какъв съм аз за нея - никъв...
За тва изобщо не я питах и я исках и любов изпитвах, в нейния ум аз не прониквах. С това аз вече свиквах. Идвах си във селото мълчейки. Гледах си цветята и поливах. Когато не очаквам нищо не би трябвало да съм разочарован, но разцъфтелите цветя - тяхната красота не подозирах. Бях приятно изненадан, сутрин вече рано ставам. На готово аз не се надявам. Най-доброто от себе си на другите ще давам.
Не омраза, а любов дарявам и си отпечатвам етикет, златното правило- в извънредна епидемиологична обстановка е да не знаят къде си и цветята да не ти откъснат - тогава истините и лъжите лъсват. Вече не ще лъскам, пръскам, а ще тичам и ще бързам, млъквам, движа се нагоре и надолу, със пиче голо да бъда няма да е нищо ново.
Продължавам като единак играя соло.
Вървя към моето село, има цвете ново.
Преглеждам го да не е болно.
Преполивам го неволно.
След 5 месеца цъфти цвете-цъфтящо.
И е готово всичко, толкова е завладяващо.
Нося, нося, нося го в нещо подплътяващо.
Разхождам се по улица загадъчно.
Дано за есента да е достатъчно !!!
Новото начало води ли до нови по-добри резултати?
Липсват ми мръснишките разврати летни,
когато пълно е със мацки секси,
мечтите ми отдавна не са детски.
Златното мълчание, тръгвам с Кораба Радецки.
Правило 1 при нас е мълчание и алъжвериж.
Алъжверижа кат се скъса на топло ти ще спиш!
Чак тогава аз разбрах колко важно е да си мълчиш,
езика е зад зъбите ми и така пак минах метър,
пуша за 1 мин. 0,5г., ако не вярваш пусни си хронометър,
Поздрави на цар Иван-Александър, Иван-Асен,
Ивайло и цар Петър!!!
Време е за епилог, с "тях" не водя диалог...
"Те" си имат палка, глог. Конопа ми ще е жесток.
Защото ми помага Бог, значи всичко ще е ток.
Не искам да съм лош пророк, за тва насочвам си мисловния поток към следващия ми порок. Слуга на Бог, натурален освежаващ сок от портокал запивам, след валежи най-спокоен заспивам.
Утре си отивам, други изходи не виждам.
Извода е че не трябва на никой да завиждам,
а трябва моите цели да задвижвам,
няма да засаждам, няма да приказвам, няма да досаждам, няма номерца да ви погаждам. Като феникс от пепелта се раждам.
На никого не се обаждам, и психически никого не смачквам.
Трябва си и да си бачкам, иначе само ще го мачкам.
Извода е Правило 1-няма второ правило, момчето  [аз] ако е забравило значи всичко е загубено. Харесвам жени да ме гледат влюбено!
Довиждане, приятна вечер! Ям бисквити Траяна и пуша марихуана, но сега няма ! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...