1-ва част

  Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "страшното нещо" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.

 Изведнъж отвори очи, беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувстваше по-добре, но сърцето й буйно препускаше. Клеър стана, утрото бе чудесно. Взе си бърз душ, след което хвана кестенявата си коса в небрежен кок. Облече набързо бяла широка тениска с надпис "Go home bitch! ", нахлузи тесните дънки, обу белите си маратонки (нейна класика) и си викна такси към EmpireState Building, e не работеше там, а в малката книжарница на другата пряка, но звучеше по-представително пред таксиметровия шофьор. Когато слезе от таксито осъзна, че е подранила за работа, трябваше да изчака шефката да отключи. Имаше около час преди работното време, а не й се чакаше нa бордюра. Клеър реши да пийне някакъв фреш в близкото кафе. Когато влезе всичко беше обичайното, малко заведение в което всички се познават. Масите бяха близко една до друга, преобладаваше червеният цвят, персоналът бе усмихнат и носеше забавни униформи с различни емотикони и логото "Eat whit us-sunny people". Клеър седна на масата в ъгъла, с приятелките й винаги сядаха там (те също работеха наблизо). Тя доста се почуди дали да викне някоя от тях, но предпочете да остане сама, някакво странно чувство я преследваше. 

  Часът приближаваше 8:00, беше време да става, когато в кафето влезе непознат мъж, седна на съседната маса, изглеждаше отчаян и бесен едновременно. Поръча си кафе и когато му го сервираха, телефонът му звънна и той започна да крещи:

   - Какво още искаш, изтрий проклетия ми номер, така както изтри и живота ми! - след това бутна кафето и излезе.

Клеър се бе увлякла часът бе 8:10, тя бързо грабна чантата си и изхвръкна навън. 

Но за изненада, същият този човек стоеше приклекнал до стената на заведението. Тя го подмина, но той очевидно я забеляза и спокойно каза:

- Не позволявай да те наранят! Не прави моята грешка, никога! - и се усмихна.

Тя не знаеше какво да каже и простичко кимна с глава.

През целия работен ден мислеше за случилото се, дори шефката й Мегън се притесни:

 - Има ти нещо, момиче, не ме лъжи, какво става?

 - Наистина всичко е наред, просто не се наспах.

- Затова ли закъсня?

- Ахам - каза тихичко Клеър.

  След работния ден тя мина през супермаркета, купи си няколко пакета чипс и кока-кола, прибра се и гледа някаква романтична комедия. По-късно й се обади едната от приятелките й - Мейси.

   - Как си, скъпа, защо не звънна днес? Не дойде и в Sunny-то (кафето) през почивката? 

   - Мда, съжалявам бях много изморена, почти не съм спала.

   - Пак ли кошмари? - разтревожено попита Мейси.

   - Да, свикнах вече.

 - Тревожим се за теб, ела с мен, Фийби и Емили на караоке !

   - Наистина съм уморена, днес ще помързелувам - промърмори Клеър.

   - Окей, мила, ти решаваш. - и затвори телефона.

  Клеър се просна на леглото и продължи да мисли за странната случка. Гласът на този мъж преминаваше постоянно през съзнанието й, този топъл, силен, дрезгав, а в същото време нежен глас. Реши да се помотае из соц. мрежи. Келнерката от заведението - Джанис (близка на Клеър) беше постнала снимка от работата, на която прави смешни физиономии. Клеър искренно се засмя, но изведнъж гласът й секна.На заден план се виждаше непознатият мъж. Тя се загледа и чак сега останови колко красив всъщност бе той. Тя изряза снимката с програма и я пусна в нета за да открие още - и ето го и него - Брайан Грейсън. Тук той изглеждаше доста по весел и тъмнозелените му очи грееха. Клеър не се поколеба, веднага му изпрати заявка за приятелство и започна да разглежда снимките му. На доста от тях мъжът е с красива жена до себе си. Изведнъж Клеър получи известие: "Заявката към Брайан Грейсън е приета". Тя се усмихна, а той веднага и писа:

   - Здравей, познаваме ли се ? :)

   - Ами не точно, аз съм Клеър :)

   - Приятно ми е. Как така не точно?

   - Ами днес се засякохме ти ми каза някакви неща "не се предавай" или нещо такова, не помня... (всъщност тя много добре си спомняше всичко)

   - Оо... аз съжалявям, дано не съм те изплашил, бях много развълнуван...

   - Не, нищо подобно.

   - Хей, а ти как така ме намери толкова бързо?

   - Съвсем случайно...

   - Окей, имам работа доскоро дребосък :)

   - Хей на 22 съм - написа тя, но той вече не беше на линия.

Действително той беше по-възрастен, в профила му пишеше: Възраст - 29.

  Вече беше утро, но не толкова хубаво, есента идваше и времето бе облачно. Креър пусна дългата си коса на леки къдрици, облече удобни дънки и черна блуза, взе си чадър и излезе.
Работния ден приключи и Клеър заедно с приятелките й отидоха в Sunny-то.

   - Днес направо се скапах шефът ми е голям гадняр... - измърмори Мейси.

   - Поне не е дърт извратеняк като моя! - каза Фийби.

   - Оо пак ли те покани на вечеря? -изкикоти се Емили.

   - Стига глупости,трябва да ви разкажа нещо! - обади се Клеър.

Точно тогава дойде Джанис, да вземе сметката и момичетата станаха да се прибират.

   - Ее какво казваше, Клеър? - подсети я Фийби.

   - Ооле забравих си портмонетоо! Вие хванете такси не ме чакайте!

   - Окей скъпа, целувки ! 

Клеър отвори вратата и зейна от учудване - "ее не може да бъде", помисли си тя.

Пред нея стоеше Брайан, който вече не и е непознат. Тя го приближи, тъкмо да каже нещо и той се обърна.

   - Ее не, това случайност ли е ? Ти си момичето от вчера, нали?

   - Да, аз съм и да май е случайност.

   - Какво правиш тук?

   - Работя наблизо, върнах се защото си забравих портмонето.

   - Е, аз се върнах защото вчера забравих да платя разлятото кафе.Искаш ли да пийнем нещо, но да идем другаде, тук ми е неудобно! - смее се той.

   - Добре, надявам се, че няма да липсвам на дивана вкъщи - също се шегува.- Както и да е къде отиваме? - попита тя след като излязоха отвън.

   - Знам едно идеално място за първа среща - усмихна се той и отвори вратата на колата.

   - Нима това е среща?

   - Определено.

Брайан спря колата пред един много изискан пиано бар.

 - Е, пристигнахме, мадам!

   - Много е красиво! - възкликна тя,след като влязоха вътре.

   - Да седнем в ъгъла, ей там?

   - Окей.

Келнерът дойде и те си поръчаха от най-хубавото вино. Клеър печелеше добре, а и умееше да пести , така че можеше да си го позволи. Но беше ясно, че Брайан е възпитан мъж и не би позволил на дамата да си плати сама.

   - Харесва ли ти музиката тук? 

   - Разбира се, всичко е много хубаво! - усмихна се Клеър.Всъщност тя много искаше да опознае този човек и да разбере за какво е страдал и само за това се съгласи да излезе с него. По принцип не прави такива неща, последният й приятел бе в университета и се разделиха по негово желание.

   - Досега не съм водил никое момиче тук.

   - Тук вече излъга. - засмя се тя.

   - Не, наистина.

   - Тогава защо го правиш сега?

   - Не знам! Просто така го почувствах, а и от вчера си обещах да се променя, затова.

   - А какъв си бил преди това?

   - Наивен, добър, влюбчив, прекалено доверчив и лесно раним.Казвам го за 1ви път, просто защото вече не съм такъв. 

   - Успял си за 1 ден?

   - Без съмнения.

   - Е, сега ми звучиш като самоуверен, груб, безсрамен и страшно интелигентен мъж!

   - Хаха, ласкаеш ме, дребосък!

   - Само 7 год. по-възрастен си! - цупи се Клеър.

   - О, добре си ме проучила, красавице. Какво друго научи ли къде живея? - смее се той.

   - Reevan St.98, los angeles. - казва смело тя.

   - Леле, добра си кукло! - ирончно възкликва Б.Грийсън

   - Задръж си фразите за "куклите" от снимките ти, всъщност тя е една де! - казва раздразнена тя, тъй като мрази подобни изрази и лиготии. Според нея един мъж би ги използвал, само за да вкара някоя лекомислена в леглото си.

   - Няма никакви снимки, не обсъждай неща, които не ти влизат в работата! Аз даже не ти помня името! - той се държи грубо, макар вътрешно да е наранен, явно точно тази жена е причината за промяната му.

   - Окей, за какво ме покани, за да се заяждаш ли? Е, на мен номерата ти няма да минат! - взима си палтото и излиза на вън.

Той хвърля 400$ на масата и тръгва след нея. Клеър маха на едно такси, но то я подминава и тя тръгва пеша. Грейсън я стига и я хваща за ръката.

   - Чакай, Клеър!

   - Оо, нали не ми знаеше името г-н Голяма работа?! - крещи тя.

   - Не е така, много добре го знам, извинявай ясно, малко прекалих! Ела да те закарам до вас, късно е, а и ще завали!

   - И защо да го правя?Ааа,защо?- продължава Клеър, но той я прекъсва с целувка.

Устните им се сляха, но тя бързо се отдръпна.

   - К'во прайш бе? Ти май наистина се взе насериозно! Луд ли си?

   - Наистина съжалявам, Клеър. - погледна така, че никоя жена не би устояла.

Тя не издържа и го целуна.Усети тръпки по цялото си тяло, точно тогава заваля. Те се усмихнаха.

   - Виждаш ли,ако не беше викала нямаше да вали! - казва на шега той.

   - Млъкни! Ако не бях викала, нямаше да се целуваш с най-красивата жена в тоя град. - смее се тя, влизайки в колата.

   - Ти си кучка, мила моя! - казва Брайан и си слага колана.

   - Идиот. - Клеър го целува истински и го прави страшно добре.

Брайан не е изпитвал това никога до сега, не се е чувствал така желан и харесван от дълго време. Но въпреки това...


                                                                                                        Следва...