Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосваше ме така дълбоко, както страст не бе го правила. Тя се пропиваше в кожата ми, стичаше се по жилките и и ме караше да разцъшна пред погледа му.
На устните му бе намерила подслон спокойна усмивка.
Дишането ми запази своя ритъм, когато той докосна глезена ми. Регистрирах чувството с крайчеца на съзнанието си. За мен светът обрисуваше топлината на тези очи, всичко извън нея не се случваше на мен.
Той нежно плъзна ръката си на горе и придърпа вниманието ми с пръстите си, които се движеха все по-нагоре... Но не бързаха, те изучаваха. Рисуваха заврънтулки и неправилни кръгчета върху чувтвителните ми крака.
Дишах накъсано.
Без да откъсва поглед, лицето му започна бавно да се спуска надолу.
Очите м ...