4 sept 2012, 16:10

Сякаш

  Prosa » Cartas
860 0 0

 

И сякаш мислите ми отлитат с дима

и всмуквам още веднъж желание,

което бушува в кръвта ми,

издишам горещо с дъха ми

и отива при теб.

 

И усещаш как лежа

сгушена зад теб

и дишам в гърба ти.

Дъхът ми ти говори,

но ти спиш 

и те достига чак във съня ти.

 

И искаш да хванеш ръката ми,

но се спираш

и искаш да кажеш много неща,

но не можеш.

 

 Дори всичко останало да се окаже прах,

аз съм до теб и нищо друго,

само дишането ни в синхрон

и телата, които се отдават,

защото ние не можем,

страхливи, наранени и предпазливи

се крием.

 

... телата говорят езика на любовта,

който като че ли не владеем.

Не знам.

Страх ни е да живеем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...