И сякаш мислите ми отлитат с дима

и всмуквам още веднъж желание,

което бушува в кръвта ми,

издишам горещо с дъха ми

и отива при теб.

И усещаш как лежа

сгушена зад теб

и дишам в гърба ти.

Дъхът ми ти говори,

но ти спиш 

и те достига чак във съня ти.

И искаш да хванеш ръката ми,

но се спираш

и искаш да кажеш много неща,

но не можеш.

 Дори всичко останало да се окаже прах,

аз съм до теб и нищо друго,

само дишането ни в синхрон

и телата, които се отдават,

защото ние не можем,

страхливи, наранени и предпазливи

се крием.

... телата говорят езика на любовта,

който като че ли не владеем.

Не знам.

Страх ни е да живеем.