Съдба

Глава 1 – Зара

Събуждане

 Будилникът звъни. Зър!

 Измрънквам нещо неразбираемо и го бутам на пода.

 Зър!

 С все още притворени клепачи го запращам в стената.

 Зър!

 Добре де, сигурна съм, че не е от мрамор. Защо не спира?

 Чак сега забелязвам, че будилникът е станал на сол, а звъни телефонът ми. С нежелание ставам от леглото и вдигам.

-         Ало?

-         Зара, спешно е!

-         Какво има, Мейси? – питам, вече будна. Мейси е моя осиновена сестра и най-добра приятелка. Вампирка, но има магически способности.

-         Нали ти обясних за Кейт Блум?

-         Да, какво за нея?

-         Искат да се женят тук.

-         Ами идвайте де!

-         Айде да ни отвориш, става ли?

-         Слизам!

 Почти се пребивам по стълбите, но какво да се прави – не съм виждала Орландо и Мейслин от близо три месеца.

 Червенокосата вампирка се хвърля на врата ми. Брат й е прегърнал непознато невзрачно момиче, очевидно въпросната Кейт, годеницата му.

-         Къде е Рой? – пита той, нетърпелив да види близнакът ми.

 - Вътре. Хайде, влизайте. – подканвам ги.

 Рой ме причаква зад вратата. Щом вижда гостите, изненадано възкликва :

-         Орландо? Какво правите тук?

- На почивка сме. – казва Мейс и се изплезва на брат ми.

 - Оу, ето я и вампирката. – отбелязва татко, току-що слязъл.

 - Здрасти, Джо. – усмихва се тя.

 - За кой път: Не Ме Наричай Джо.

 - Защо? Ти си на 34, а аз - на 37. По-възрастна съм.

 - Ухапана си на 15. – напомня татко. – Като вампир си на 22.

 - Но от раждането ми до сега са общо 37  години, така че...

 - Татко, Мейс, стига. Да се качваме.