Jun 25, 2010, 7:48 PM

Съдба

703 0 0
1 min reading

Глава 1 – Зара

Събуждане

 Будилникът звъни. Зър!

 Измрънквам нещо неразбираемо и го бутам на пода.

 Зър!

 С все още притворени клепачи го запращам в стената.

 Зър!

 Добре де, сигурна съм, че не е от мрамор. Защо не спира?

 Чак сега забелязвам, че будилникът е станал на сол, а звъни телефонът ми. С нежелание ставам от леглото и вдигам.

-         Ало?

-         Зара, спешно е!

-         Какво има, Мейси? – питам, вече будна. Мейси е моя осиновена сестра и най-добра приятелка. Вампирка, но има магически способности.

-         Нали ти обясних за Кейт Блум?

-         Да, какво за нея?

-         Искат да се женят тук.

-         Ами идвайте де!

-         Айде да ни отвориш, става ли?

-         Слизам!

 Почти се пребивам по стълбите, но какво да се прави – не съм виждала Орландо и Мейслин от близо три месеца.

 Червенокосата вампирка се хвърля на врата ми. Брат й е прегърнал непознато невзрачно момиче, очевидно въпросната Кейт, годеницата му.

-         Къде е Рой? – пита той, нетърпелив да види близнакът ми.

 - Вътре. Хайде, влизайте. – подканвам ги.

 Рой ме причаква зад вратата. Щом вижда гостите, изненадано възкликва :

-         Орландо? Какво правите тук?

- На почивка сме. – казва Мейс и се изплезва на брат ми.

 

 - Оу, ето я и вампирката. – отбелязва татко, току-що слязъл.

 - Здрасти, Джо. – усмихва се тя.

 - За кой път: Не Ме Наричай Джо.

 - Защо? Ти си на 34, а аз - на 37. По-възрастна съм.

 - Ухапана си на 15. – напомня татко. – Като вампир си на 22.

 - Но от раждането ми до сега са общо 37  години, така че...

 - Татко, Мейс, стига. Да се качваме.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Даниълс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...