Това беше. Достигна дъното. Официално вече нищо не го задържаше на този свят. Замисли се за момент- как успя да стигне до тук, къде беше сбъркал по пътя на живота си. Или пък беше един от късметлиите, чиято съдба беше предупределила всичко случило му се още преди да се роди. Не беше сигурен. А и вече нямаше значение- краят вече се виждаше. Поне в този случай имаше право на избор- кога да прекрати живота си. Единственият въпрос пред него стоеше как да го направи. Изведнъж го осени. Беше се сетил как преди време един негов колега от работата му разправяше за една скала, намираща се извън града, наричали са я Скалата на опрощението. Името й дошло един вид заради факта, че всеки самоубиец, хвърлил се от нея, търсел опрощение в смъртта си заради собственото си раждане. Стори му се подходящо място за приключване и на неговия живот- не се страхуваше от височини, беше сигурно че ще умре след като скочи,а и нямаше да има излишни разходи, ако беше решил примерно да се отрови. А и честно казано д ...